Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Какво? — попита Люсиен, докато тя придърпваше шала върху раменете си.
— Искам тази стая да се премебелира, независимо от това, какво мисли Доминик. Аз съм господарката на тази къща и това ще бъде направено — каза решително Карес и тръгна с високо вдигната глава към отворената врата, където стоеше тон.
— Откъде се взема толкова много сила у такова крехко създание? — попита Люсиен, като я спря с твърда ръка и хвана меката й, но упорита брадичка.
— От килиите на затвора Ла Салпетриер — отвърна тя.
Големите й сиви очи се взираха в него предизвикателно. Беше изморена от тайни, дори и от собствените си. Изведнъж й се прииска да изчисти всичко, включително и тази с тая гробница.
— С това възнамеряваш да ме шокираш ли, скъпа? — внимателните тъмни очи я гледаха с нежност. Лека, тъжна усмивка се появи върху чувствените му устни, които рядко изразяваха емоции.
— Изморих се от тайни — измърмори тя.
— Още ли не си разбрала, че нищо, свързано с теб, не може да промени нещата между нас? — меко каза той, издърпа я от стаята в галерията и затвори вратата след себе си.
— Същото мога да кажа и аз — отвърна тихо Карес, убедена в това.
Нямаше значение какво се е случило между него и Аурора. То не променяше желанието, страстта, която чувстваше при появата му. За нея бе облекчение да разбере, че дълбоко в себе си не се интересува от нищо друго, освен да чувства тези ръце върху кожата си, топлината на устните му, върху собствените си жадни устни. Тя бе чувала за завладяване, и точно сега, когато стоеше в галерията, където знаеше, че Аурора е намерила смъртта си, бе убедена, че не я интересува какво се е случило, докато притежава докосването на този магнетичен мъж. Сега тя разбра истинското значение на думата завладяване.
— Ела! Искам да обсъдим нещо заедно — каза той и я поведе към салона, обгърнал с ръка талията й.
— Какво е то? — попита Карес с уморена въздишка, надявайки се, че не се отнася за Аурора. Присъствието на тази жена беше като мъгла, която я обгръща и пречи на всичко, което искаше да направи.
— Получих съобщение от Нашоба. Той иска да отида до селото му, на най-отдалечения край на езерото Понтчартрейн. Това е важно, скъпа, иначе не бих си и помислил да те оставя сама тук, в Сан Рьогре. Но видях колко си силна и не смятам, че няколко дни ще те разтревожат — каза той с дълбок, тих смях.
— Няма, но нямам и намерение да стоя тук, когато имам шанса да видя селото Чоктоу — отговори тя, като упорито вдигна брадичка.
— Но скъпа, това пътуване не е за жена, минава се през блатата — запротестира Люсиен намръщено, излязъл от търпение.
— Но аз не съм просто една жена — упрекна го тя, а лицето й изразяваше твърда убеденост.
— Да, разбирам това — отвърна й сухо. — Пътуването ще бъде трудно, с много малко лукс, дори след като пристигнем в селото.
— Това няма значение. Бих желала да видя как живеят жителите на Чоктоу, как изглежда езерото Понтчартрейн. Искам едно малко приключение, мили. След досадните гости, искам да се насладя на простотата — каза тя.
А си помисли, че няма начин да остане в Сан Рьогре с обитаваните от призраци стаи и враждебно настроената Доминик. Не искаше да си признае, че я беше страх да остане сама в тази плантация. Не беше ли Аурора срещнала смъртта си сама и уплашена в имението? Не, по-скоро ще се изправи пред опасностите на блатата и индианците. По-добре да се изправиш срещу опасности, които можеш да видиш, отколкото срещу невидими фантоми, обитаващи къщата и земите наоколо.
— Мисля, че имам малко опит в тези неща — проговори озадачено Люсиен, като стигнаха салона.
— Нямаш — усмихна се кисело тя. — Ще яздя до теб или след теб, но идвам. Нищо няма да ме спре.
Нежното му малко котенце се бе превърнало в дива котка с остри нокти, мислеше той объркано. Нямаше нужда от усложнението, което създаваше идването на Карес до Чоктоу. Там имаше тайни, които не искаше да разкрива, но разбра, слисан и объркан, че за пръв път в живота си среща жена, различна от другите. Тя щеше да направи това, което искаше и той трябваше някак да свикне с тази мисъл. Но не беше ли това част от нейната примамка, мислеше той ядосан. Никога не знаеше каква ще е следващата й стъпка. Това щеше да усложни всичко. Да, помисли си с въздишка, красивата му съпруга със сигурност ще усложни пътуването до езерото Понтчартрейн.
16.
— Готова съм! — извика Карес на Люсиен от стълбите. Ръката й, придържаше сивата, ленена пола на костюма за езда. Беше си сложила ръкавици.
— Ти все още си решена да направиш това — каза Люсиен, нетърпелив, но развеселен. Беше сложил ръце на кръста й, гледаше нагоре към нея в ранната светлина на зората.