Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

— Госпожо, нещата никак не са смешни!

— Махай се! — гневно го отпъди Джесика.

Произнесе думите достатъчно убедително и силно, за да бъдат чути от останалите, с което го принуди да се подчини.

В очите му блесна ярост, но той съумя вдървено да отправи поклон, преди да се върне на мястото си до вратата.

Този спор съвпадаше напълно с вече извършените от Джесика наблюдения. Когато Джавид говореше за Алая, в гласа му се усещаха тихите полутонове на влюбен; не бе възможно да се объркат с нищо друго. Очевидно слуховете бяха верни. Алая си бе позволила да промени своя живот към най-лошото. След като бе видяла действителното състояние на нещата, Джесика бе започнала да таи подозрения, че дъщеря й участва доброволно в абоминацията. Дали това не беше извратено желание за самоунищожение? Изглеждаше напълно сигурно, че е впрегнала всичките си сили, за да унищожи себе си и извора, от който черпеше живот учението на нейния брат. Леки белези на оживление и безпокойство вече започваха да се чувстват в преддверието. Възторжените посетители на това място не можеха да не знаят кога се случват прекалено големи закъснения на Алая, още повече че сега те всички чуха и присъстваха на безапелационното изпъждане на нейния фаворит.

Джесика въздъхна. Имаше усещането, че тялото й бе влязло тук, а душата й пълзеше след него. Ходовете на честите посетители на двореца бяха безкрайно прозрачни! Търсенето на влиятелни личности бе също като танца на вятъра в поле от стъбла на житни растения. Никак не бе трудно да се долови, че категоричното срязване на Джавид го бе огорчило смъртно, а сега и малцина го заговаряха. Но останалите! Тренираният й поглед лесно разчиташе номерцата в класацията на сателитите, които се въртяха усърдно около властимащите.

Около мен не се тълпят, тъй като съм опасна — помисли тя. — От мен се разнася смрадта на някого, от когото Алая се бои.

Джесика огледа помещението и видя очи, отклоняващи посоката на своя поглед. Бяха на тъй отчаяно маловажни люде, че усети в себе си желание шумно да протестира срещу техните банални оправдания за безсмислено преминали животи. О, какво не би дала, само да може Проповедникът да погледне в тази зала и да я види такава, каквато бе сега!

Вниманието й бе привлечено от някакъв разговор на близкостоящи. Жрец с висока и стройна фигура говореше на своите приближени, очевидно молители, дошли под неговото покровителство:

— Нерядко съм принуден да приказвам не онова, което мисля. На туй му викат дипломация.

Смехът в отговор бе много висок, но почти веднага заглъхна. Цялата група забеляза, че Джесика бе чула думите на жреца.

Моят дук щеше да натика подобни нищожества във възможно най-отдалечения пъкъл! — помисли светата майка. — Прекалено късно се върнах.

Вече разбираше, че бе живяла на далечната Каладън също като в плътно затворена капсула и по този начин бе позволила да възтържествува най-безочливата част от невъздържаността на Алая. Сама помогнах за собственото си съществуване в света на бляновете — укори се тя. Каладън до голяма степен приличаше на изолиращата безопасност, осигурена на първокласна фрегата, пътуваща спокойно в трюма на някой хайлайнер(*) на Сдружението. Единствено внезапно извършваните маневри можеха да бъдат доловени, и то като движения, лишени от всякаква рязкост.