Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Важното бе Вал да не разбере. Трябваше да повярва в думите му и това почти бе станало, преди Куара да се намеси. Сега вече бяха изгубили нишката.
— Вал — каза уморено Миро, — няма никакво значение какво казвам. Защото ти никога няма да се откажеш. И знаеш ли защо? Защото ти не си Вал. Ти си Ендър. И макар че Ендър може да унищожи цели планети, за да спаси човешкия род, собственият му живот му е мил. Той никога няма да се откаже от него. Нито от една частичка. И това включва и теб — той никога няма да се откаже от теб. Защото ти си последното му голямо разочарование. Ако се откаже от теб, той губи надеждата, че може наистина да е добър човек.
— Това са глупости — възрази Вал. — Единственият начин да бъде добър човек е, като се откаже от мен.
— Точно това имам предвид. Той всъщност изобщо не е добър човек. Затова не може да се откаже от теб. Дори да опита да докаже добродетелта си. Защото връзката на аюата с тялото не може да се скрие. Той може да излъже всеки друг, но не и тялото ти. Той просто не е достатъчно добър, за да се откаже от теб.
— Значи мразиш Ендър, не мен.
— Не, Вал, не мразя Ендър. Той е несъвършен човек, това е. Като мен, като всеки друг. Като истинската Валънтайн. Само ти създаваш илюзия за съвършенство — в това обаче няма нищо лошо, защото ти не си истинска. Ти си просто едно творение на Ендър, неговата представа за Валънтайн. Слизаш от сцената и в теб не остава нищо, сваляш всичко като грим и театрален костюм. Наистина ли си си въобразявала, че мога да се влюбя в това? Вал му обърна гръб.
— Замалко да повярвам, че наистина мислиш така.
— Това, което аз не мога да повярвам, е, че го казвам на глас. Искаше точно това, нали? Да бъда искрен с теб за пръв път, така че и ти да можеш да бъдеш искрена със себе си и да осъзнаеш, че всъщност онова, което притежаваш, не е живот, а едно постоянно признание на Ендър за безполезността му като човешко същество. Ти си детската невинност, която си мисли, че е загубил, но ето каква всъщност е истината: Още преди да го отделят от родителите му, преди да го закарат във Военното училище на орбита, преди да го направят съвършената машина за убиване, той вече е бил безжалостният, жесток убиец, в какъвто винаги се е боял да не се превърне. Това е една от заблудите, които иска да създаде около себе си. Той е убил едно момче, преди да стане войник. Ритал го до смърт. Ритал го, ритал го и момчето така и не дошло на себе си. Родителите му никога не го видели живо. Това момче се е държало гадно, но не е заслужавало да умре. Ендър е бил убиец от самото начало. Това е нещото, което не може да преживее. Точно затова се нуждае от Питър. За да му припише всичко грозно от себе си. За да може да се представи като съвършен и да каже: „Вижте, тази красота нося в себе си.“ И всички му се връзваме. Ти обаче не си красива, Вал. Ти си жалкото оправдание на един човек, чийто живот е една лъжа.
Вал избухна в ридания.
Миро едва не загуби самообладание, замалко да даде воля на жалостта си. Замалко да извика: „Не, Вал, теб обичам, теб искам! За теб съм копнял цял живот и Ендър наистина е добър човек, защото всички тези глупости за теб са невъзможни. Ендър не те е създал съзнателно, както двуличниците създават фасадите си. Ти си израснала от него. Добродетелите са били тук и още са, и ти си естественият им дом. Аз вече обичах Ендър и се възхищавах от него, но едва когато те срещнах, си дадох сметка колко красив е той отвътре.“
Тя седеше с гръб към него. Не усещаше какви терзания го разкъсват.
— Какво има, Вал? Трябва ли отново да се съжаля над теб? Не разбираш ли, че единствената полза от теб може да бъде, ако просто се махнеш и оставиш тялото си на Джейн? Ние не се нуждаем от теб. Аюата на Ендър принадлежи на Питър, защото той е единственият, който има шанс да въплъти истинската му същност. Махай се, Вал. Когато изчезнеш, ние ще имаме шанс за оцеляване. Докато се бавиш тук, всички сме мъртви. Да не си въобразяваш, че ще ни липсваш? Помисли пак.
„Никога няма да си простя, че съм изрекъл тези думи — даде си сметка Миро. — Въпреки че съзнавам необходимостта да помогна на Ендър да напусне това тяло, като го направя нетърпимо място за него, това не означава, че ще забравя думите си, разплаканото й лице, белязано от отчаяние и болка. Как ще го преживея? Мислех, че съм бил обезобразен. Тогава единственият ми проблем бе увреждането на мозъка. А сега… нямаше да съм в състояние да й наговоря тези неща, ако не можех да си ги помисля. Ето кое е най-лошото. Аз измислих всички тези жестоки думи. Какъв човек съм?“