Рожби на съзнанието

— Разжалвана може би — продължи да държи на своето Питър. — От богиня на горска нимфа. На фея. — Той смигна на Сиванму, която нямаше представа за какво говори. — Дори когато се прощава със собствения си стар живот, той не го пуска.

— Той има повече тела, отколкото са му нужни — отбеляза Сиванму, — а на Джейн й трябва едно. Явно законите на търговията не важат тук. При двоен излишък на търсената стока цената трябва да е ниска.

След като думите й бяха преведени на Малу, той отново се разсмя.

— Смее се на „ниска цена“ — обясни Грейс. — Казва, че единственият начин Ендър да даде едно от телата си е, като умре.

Питър кимна:

— Знам.

— Ендър обаче не е Джейн — отбеляза Сиванму. — Той не е живял като… гола аюа сред ансибалната мрежа. Той е човек. Когато аюите на хората напуснат телата им, те не продължават да витаят наоколо.

— Въпреки това неговата… моята аюа беше в мен — каза Питър. — Той знае пътя. Ендър може да умре и въпреки това аз да остана жив.

— А може и тримата да умрете.

— Това знам аз — каза Малу чрез Грейс. — Ако богинята получи собствен живот, ако някога възвърне мощта си, Ендър Уигин трябва да умре и да й даде едно от телата си. Няма друг начин.

— Да възвърне мощта си ли? — попита Сиванму. — Възможно ли е това? Мислех, че целият смисъл на изключването на ансибалите е в окончателното й изгонване от компютърната мрежа.

Малу се разсмя отново, плесна се по голите гърди и бедра и избълва куп думи на самоански. Грейс преведе:

— Колко стотици компютри имаме в Самоа? В продължение на месеци, след като тя ми се яви, ние презаписваме, презаписваме, презаписваме. Каквато памет искаше тя от нас, вече е съхранена, готова да И бъде възвърната. Може това да е само малка част от предишното й същество, но е най-важната. Ако успее да се върне в ансибалната мрежа, тя ще получи всичко, от което се нуждае, за да се намести отново в компютрите.

— Да, но те няма да свържат компютърната мрежа с ансибалите — възрази Сиванму.

— Това е заповедта на Конгреса — отвърна Грейс, — но не всички заповеди се изпълняват.

— Защо трябваше да ни докарва тук? — попита плачливо Питър. — Ако с Малу отказвате да упражните каквото и да било влияние върху Аймана и ако Джейн вече се е свързала с вас и вие вече сте се опълчили срещу Конгреса…

— Не, не, не е така — увери го Грейс. — Ние изпълнявахме каквото ни каже Малу, но никога не сме говорили за компютърно същество, а за богиня, и му се подчинявахме, защото имаме доверие в мъдростта му и знаем, че вижда неща, незабележими за нас. Вашето идване ни показа коя е Джейн.

След като чу превода на последните думи, Малу посочи Питър:

— Ти! Ти дойде, за да доведеш богинята. — Насочи пръст към Сиванму. — А ти дойде, за да доведеш този мъж.

— Каквото и да означава това — измърмори Питър.

На Сиванму обаче й се стори, че е разбрала. Те бяха преживели една криза, но сегашното спокойствие бе само затишие пред буря. Битката щеше да се разгори отново и този път резултатът щеше да е различен. За да оцелее Джейн, за да може отново да се извършват полети със свръхсветлинна скорост, Ендър трябваше да й предостави едно ат телата си. Ако Малу беше прав, при това Ендър щеше да умре. Шансът Ендъровата аюа да запази поне едното от трите тела бе твърде малък. „Аз съм тук — каза Сиванму, — за да осигуря оцеляването на Питър, не като бог, а като човек.“