Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Той знаеше какво иска тя. Знаеше, че единственото, което я задържа в това тяло, е той. Любовта й към него. Приятелството им. При него вече имаше други, които да разгадаят езика на десколадорите — Миро осъзнаваше, че крайната цел винаги е била такава. Да вземе Ела и Куара, така че Вал вече да не се смята за незаменима. От него обаче тя не можеше да се откаже толкова лесно. А трябваше, трябваше да се откаже.
— Каквато и аюа да се засели в това тяло, ти ще си спомниш всичко, което съм казал.
— И трябва да го мислиш искрено. Трябва да е истината.
— Не може да е истината. Защото истината е, че…
— Млъквай — сряза го Вал. — Не го повтаряй повече. Това е лъжа!
— Не е лъжа!
— Това е пълно самозаблуждение от твоя страна и ти не можеш да се събудиш и да видиш истината, Миро! Ти вече направи избора си между мен и Джейн. Сега се огъваш, защото не си от хората, които вземат такива жестоки решения. Ти обаче никога не си ме обичал, Миро. Никога не си обичал мен. Харесваш компанията ми, да — на единствената жена наоколо; тук биологията си казва думата, отчаян, самотен младежо. Но мен? Мисля, че това, което обичаш, е споменът за приятелството си с истинската Валънтайн, когато сте летели заедно в космоса. Харесваш освен това и колко благородно се чувстваше, когато Ендър не се интересуваше от мен и ти обяви, че ме обичаш и искаш да ми спасиш живота. Всичко обаче е заради теб, не заради мен. Ти никога не си ме познавал, никога не си ме обичал. Обичал си Джейн, Валънтайн и самия Ендър, истинския Ендър, не пластмасовата кутия, която той създаде, за да побере излишните си добродетели и желания.
Думите й звучаха жлъчно, гневно. Изобщо не беше в неин стил. Миро забеляза, че и останалите са удивени. И все пак той разбра. Точно в неин стил беше — тя се държеше жлъчно и гневно, за да се убеди сама, че трябва да се откаже от живота. И го правеше пак заради другите. Само тя щеше да умре и благодарение на това останали те може би щяха да оцелеят, да се върнат у дома и да завършат работата си. Джейн щеше да оцелее в нейното тяло, с нейните спомени. Вал трябваше да се убеди, че животът й сега е безполезен, за нея и за всички останали; че единственото смислено, което може да стори, е да се откаже от него.
И искаше Миро да й помогне. Тази жертва искаше от него. Да й помогне да се махне. Да й помогне да пожелае смъртта. Да й помогне да намрази този живот.
— Добре — заговори накрая Миро. — Истината ли искаш? Ти си напълно празна, Вал, винаги си била такава. Седиш тук и говориш само най-мили приказки, но никога не ги мислиш искрено. Ендър е изпитал нужда да те създаде не защото има някои от добродетелите, които би трябвало да олицетворяваш, а защото не ги притежава. Точно затова се възхищава толкова от тях. Затова, когато те е създавал, не е знаел какво да сложи вътре в теб. Ти си един празен лист. Дори сега просто играеш по този сценарий. Абсолютен алтруизъм, дрън-дрън. Как може да наречеш саможертва отказването от живот, който никога не е бил живот?
Тя запази самообладание за миг, сетне по лицето й потекоха сълзи.
— Каза ми, че ме обичаш…
— Пълна лъжа. Онази сутрин в кухнята, нали? Истината всъщност е, че вероятно съм искал да впечатля Валънтайн. Другата Валънтайн. Да й покажа какъв добър човек съм. Всъщност тя притежава някои от тези добродетели — за мен е много важно какво мисли тя за мен. И така… хареса ми мисълта да се покажа достоен пред Валънтайн, да спечеля уважението й. Това е моята „любов“ към теб. И тогава изведнъж научихме каква е истинската ни мисия и ти не умря, и ето ме сега, веднъж съм казал, че те обичам, и трябва да повтарям тази лъжа, въпреки че ми е от ясно по-ясно, че Джейн ми липсва, че ми липсва толкова много, та чак ме боли, и единствената причина, поради която не мога да я имам, е, че ти не се отказваш…
— Моля те — проплака Вал. — Прекалено много боли. Не съм мислила, че ти… аз…
— Миро — прекъсна я Куара, — това е най-отвратителното, което съм видяла някой да прави на някого, а съм станала свидетел на доста гадости.
— Млъквай, Куара! — сряза я Ела.
— О, тебе кой те назначи за капитан на кораба?
— Това няма нищо общо с теб.
— Знам, всичко е затова, че Миро е пълен гадняр… Файъркуенчър се смъкна леко от стола си и след миг държеше силните си ръце върху устата на Куара.
— Не му е сега времето — прошепна тихо. — Ти нищо не разбираш.
Тя освободи лицето си.
— Разбирам достатъчно, за да знам, че това е… Файъркуенчър се обърна към работника на Царицата на кошера:
— Помогни ни.
Работникът стана и с изненадваща скорост изнесе Куара на главната палуба на совалката. Къде я носи и как ще я задържи там, малко вълнуваше Миро. Куара бе твърде самовлюбена, за да осъзнае каква игра играят Миро и Вал. Другите обаче разбираха.