Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Всичко зависеше, даде си сметка тя, от това, дали Ендър като Питър обича повече нея, отколкото Ендър като Валънтайн обича Миро, или Ендър като Ендър — Новиня.
Тази мисъл я отчая. Коя беше тя? Та Миро бе приятел на Ендър от години. Новиня му беше съпруга. А Сиванму — Ендър бе научил за съществуването й едва преди няколко седмици. Каква му беше тя?
Сетне обаче й хрумна друга, успокояваща и в същото време смущаваща идея. Толкова ли важно бе кого обича Ендър, или кое негово тяло обича по-силно? Валънтайн бе съвършеният алтруист — можеше да обича Миро повече от всичко и въпреки това да се откаже от него заради възстановяването на свръхсветлинните полети. А Ендър — той вече губеше интерес към стария си живот. Той беше най-умореният, най-износеният. Докато Питър — той бе амбициозният, с жажда за развитие и съзидание.
„Не е важно, че обича мен, същественото е, че той ме обича, или по-скоро той иска да живее и част от живота му е с мен, с тази жена, която го обича въпреки злото в него. Питър е онази част от Ендър, която най-много се нуждае от любов, защото най-малко я заслужава — затова моята любов ще му е най-ценна, защото е към Питър. Ако изобщо някой спечели, това ще сме аз и Питър, не заради великата чистота па чувствата ни, а заради отчаяния ни копнеж за любов.
Е, историята на живота ни може да не е благородна или красива, но все пак ние ще живеем, а това е най-важното.“
Тя зарови крака в пясъка, усети леката болка от триенето на миниатюрните силициеви частички в кожата си между пръстите.
„Това е живот. Боли, мръсен е и чувството е много, много хубаво.“
По ансибала Олядо разказа на брат си и сестрите си за случилото се с Джейн и дърветата-майки.
— Царицата на кошера казва, че не може да продължава много време така — обясни той. — Дърветата-майки не са толкова силни. Ще се изплъзнат, ще загубят контрол и много скоро Джейн ще се превърне в една гора, точка. И не в говореща гора. Просто в група от много красиви, много светли, много плодородни дървета. Прекрасно беше, уверявам ви, но както го представя Царицата на кошера, все още ми звучи като смърт.
— Благодаря, Олядо — отвърна Миро. — И в двата случая за нас няма разлика. Ние сме тук и след като Вал вече не се мята из кораба, трябва да се залавяме за работа. Десколадорите още не са ни открили — този път Джейн ни е пренесла на по-далечна орбита, — но веднага щом сме способни да разбираме езика им, ще им изпратим съобщение и ще се покажем.
— Действайте, но не губете надежда, че ще се върнете у дома.
— Совалката не е много подходяща за двестагодишно пътуване — отбеляза Миро. — На такова разстояние се намираме, а тази таратайка не може да развие скорост дори близка до необходимата за полет по законите на относителността. Ще се наложи да редим пасианси две столетия. Картите ни ще се изпокъсат много преди да стигнем.
Олядо се засмя (твърде високо и звънко, помисли си Миро) и каза:
— Царицата на кошера твърди, че щом Джейн се откачи от дърветата и щом Конгресът пусне в действие новата си система, тя може отново да се върне. Поне в ансибална-та мрежа. И ако го направи, може би отново ще успее да възобнови полетите. Не е невъзможно.
Вал застана нащрек при тези думи:
— Царицата на кошера сигурна ли е в това, или само предполага?
— Така предрича — отвърна Олядо. — Никой не е сигурен за бъдещето. Дори умните царици-майки, които отхапват главите на търтеите, докато се чифтосват.
Нямаше какво да отговорят при тази реплика.
— Е, ако сте готови, обратно на работа — завърши Олядо. — Ще поддържаме връзката и ще записваме всичките ви доклади.
Лицето му изчезна от пространството над компютъра. Миро се извъртя със стола си към останалите: Ела, Куара, Вал, пекениноса Файъркуенчър и безименния работник, който ги гледаше в постоянно мълчание и можеше да комуникира единствено чрез компютърната клавиатура. Чрез него Царицата на кошера наблюдаваше всяко тяхно действие, чуваше всичко, което кажеха. Чакаше. Тя бе организирала това, даваше си сметка Миро. Каквото и да стане с Джейн, Царицата на кошера щеше да го осъществи. Думите й се предаваха на Олядо чрез някой работник в Милагре. Този тук пишеше на клавиатурата само предложения, свързани с разчитането на езика на десколадорите.