Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
„Тя мълчи — помисли си Миро, — защото не иска да пришпорва никого. Какво да пришпорва? Кого?“
Вал. Не искаше да пришпорва Вал, защото… защото Ендър можеше да пусне Джейн в едно от телата си само като го преотстъпи доброволно. И наистина трябваше да е доброволно — без натиск, без чувство за вина, без убеждаване, — защото това решение не можеше да се вземе съзнателно. Ендър бе решил да се оттегли при майката на Миро в манастира, но подсъзнанието му беше по-заинтересовано от проекта по превода, извършващ се тук, и от заниманията на Питър. Несъзнателният му избор бе отражение на истинската му воля. Ако Ендър изостави Вал, трябваше да вземе решението с цялото си същество. Не от чувство за дълг, както за оттеглянето в манастира, наистина да иска това да стане.
Миро погледна Вал, красотата, идваща не толкова от чертите й, колкото От вродената й доброта. Той я обичаше, но дали любовта му бе насочена към това съвършенство? Гази съвършена добродетелност може би беше единственото, което й позволяваше — което позволяваше на Ендър в образа на Вал — да покани доброволно Джейн. А настани ли се веднъж Джейн в това тяло, съвършената добродетел щеше да изчезне, нали? Джейн бе силна и добра (така вярваше Миро) — поне добра към него, истинска приятелка. Дори в пай-развинтеното си въображение обаче той не можеше да си я представи напълно добродетелна. Ако тя се пресели във Вал, щеше ли това да продължава да бъде Вал? Спомените щяха да останат, но волята зад това лице щеше да е по-сложна от обикновената роля, за която я бе създал Ендър.
„Ще я обичам ли все още, когато стане Джейн? — запита се той. — Защо не? Аз обичам и Джейн, нали?
Ала ще я обичам ли, когато стане от плът и кръв, когато вече не е само един глас в ухото ми? Няма ли да гледам в тези очи и да скърбя за загубата на тази Валънтайн?
Защо не съм се замислял така преди? Опитах да постигна това още когато не разбирах съвсем колко ще ми е трудно. А сега, когато съществува все пак надежда, че е възможно… какво, нима не искам да стане? Надали. Аз не желая да умра тук. Искам Джейн да се възстанови, ако ще само за да направи свръхсветлинните полети отново възможни. Ето, това е алтруистичен мотив! Искам Джейн да се възстанови, но в същото време и Вал да не се променя.
Искам всичкото зло да се махне и всички да бъдат щастливи. Искам при мама. Ама че съм се разглезил.“
Той изведнъж си даде сметка, че Вал го гледа.
— Ехо — обади се тихо.
Останалите също го наблюдаваха. Гледаха ту него, ту Вал.
— Какво обсъждаме? Дали да не си пусна брада?
— Нищо не обсъждаме — отвърна Куара. — Просто съм малко потисната. Искам да кажа, че когато се качих на този кораб, знаех какво правя, но… мамка му, трудно е да си оптимист за разгадаването на езика на тези хора, когато отчиташ времето до смъртта си по манометъра на кислородната си бутилка.
— Забелязвам — вметна сухо Ела, — че вече наричаш десколадорите „хора“.
— Защо не? Знаем ли поне как изглеждат? — Куара изглеждаше объркана. — Така де, щом имат език, значи…
— Точно това трябва да решим, нали? — намеси се Файъркуенчър. — Дали десколадорите са рамани, или варелсе. Разбирането на езика им е само една малка стъпка в тази посока.
— Голяма крачка — поправи го Ела. — И нямаме достатъчно време за пея.
— След като не знаем колко ще ни отнеме, не виждам как можеш да си толкова сигурна в това — възрази Куара.
— Адски съм сигурна. Защото досега само седим, дърдорим и наблюдаваме как Миро и Вал се гледат жално. Не е нужно да си гений, за да се досетиш, че при тези темпове напредваме точно с нулева скорост.
— С други думи — заключи Куара, — трябва да престанем да си губим времето.
Тя отново се надвеси над разпечатките, върху които работеше.
— Ама ние не си губим времето — възрази тихо Вал.
— Нима? — изненада се Ела.
— Аз чакам Миро да ми каже дали е възможно Джейн да възстанови комуникациите си с реалния свят. Едно тяло е готово да я приеме. Свръхсветлинните полети отново ще станат възможни. Старата му и вярна приятелка изведнъж ще се окаже истинско момиче. Това чакам.
Миро поклати глава:
— Не искам да те загубя.
— Това няма да помогне.
— Вярно е. На теория всичко беше лесно. На Лузитания наистина смятах, че след влизането на Джейн във Вал и двете ще се поберат в едно тяло. Сега, когато моментът наближава, не мога да твърдя…
— Млъквай — сряза го Вал.
Това не й беше в стила. Миро млъкна.
— Стига глупости! — продължи тя. — От теб се иска само да ми дадеш разрешение да преотстъпя тялото си.
Миро поклати глава.
— Довърши работата. Сърбай каквото си си надробил. Играй хорото, след като си се хванал за него.