Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Защото върши неочакваното. В действителност той не върши нещата безупречно. Просто прави това, което никой не мисли, че би могъл да направи. Той стои една крачка напред. А нашите най-добри възпитаници дори не са мислели за него, когато той е постигал най-грандиозните си успехи. Те мислеха, че са отново цивилни, когато той ги отвлече. По време на войната Бийн не се опитваше да се противопоставя на плановете на Ахил, а да намери и спаси Петра. Виждате ли? Аз разполагам с резултатите от теста на Ахил. Той е шампион по подмазване и е много умен, иначе не би успял да попадне тук. Знаеше как да направи отличен един психологически тест и да скрие склонностите си към насилие, когато го избрахме да дойде в последната група, която доведохме във Военното училище. С други думи, той е опасен. Но никога не се е сблъсквал лице в лице с противник. Изобщо не му се е налагало да се сблъсква с това, с което са се сблъсквали формиките.
— Значи сте самоуверен?
— Не — поклати глава Граф. — Но съм изпълнен с надежда.
— Само за да ни покажете мястото ли ни доведохте тук? — попита Джон Пол.
— Всъщност не. Доведох ви тук, защото дойдох по-рано през деня и претърсих лично мястото за подслушвателни устройства. Освен това инсталирах звукозаглушители тук, така че гласовете ни да не се носят надолу по вентилационната шахта.
— Мислите ли, че в станцията е проникнато?
— Убеден съм. Апханад правеше своя рутинен преглед на бордовите дневници и откри едно странно съобщение, изпратено в часа на вашето пристигане тук. Цялото съобщение се състои от една единствена дума: тук.
Разбира се, рутинният преглед на Апханад е по-подробен и от най-отчаяното търсене на повечето хора. Той е открил това съобщение, докато е проверявал за аномалии в дължината на съобщенията, в езиковите схеми… За да открие кодове, нали разбирате.
— И това е било кодирано?
— Напротив. И по тази причина невъзможно за разкодиране. То би могло да означава просто потвърждение, че мисията е в ход. Може да е чужда дума.
Разбирате ли проблема? Онова, което притесни Апханад, освен нейната краткост, беше, че съобщението е изпратено малко след вашето пристигане. И двамата — и изпращачът, и получателят на съобщението, са били анонимни.
— Как би могъл изпращачът да е анонимен, нали става въпрос за охранявана апаратура с военно предназначение? — попита Питър.
— Всъщност е съвсем просто. Изпращачът е използвал чужда регистрация.
— Чия?
— Апханад беше съвсем смутен, когато ми показа отпечатаното копие на съобщението. Защото, поне според компютъра, то е било изпратено от самия него.
— Някой е използвал бордовата регистрация на шефа на охраната ли?
— Това за майора е унизително — въздъхна министърът.
— И вие го уволнихте, нали? — осведоми се Тереза.
— Няма да повишим сигурността ви, ако загубим човека, който е нашата най-добра защита, независимо каква операция задейства това съобщение.
— Значи според вас някой се подготвя за удар срещу нас.
— Мисля, че не е изключено.
— И сте приели — каза госпожа Уигин, — че Апханад действително сам е изпратил това съобщение и е използвал факта, че ви е казал за него, за да прикрие, че той е извършителят.
Граф я гледа дълго време, накрая примигна и се усмихна.
— Аз си казвах: „подозирай всеки“, но сега виждам какво означава крайно мнителна личност.
— Все пак, нека още не прибързваме с изводите. Истинският изпращач на съобщението може да е използвал регистрацията на майор Апханад именно за да прехвърли вината на него.
— Кога е открито съобщението? — попита Джон Пол.
— Преди два дни. Аз вече бях планирал пътуването си до тук, така че се придържах към своето разписание.
— И не сте взели мерки?
— Никакви. Всяко отклонение от обикновеното би издало на изпращача, че сигналът му е разкрит и вероятно разтълкуван. Това би довело до изменение на плановете му.
— И така, какво ще правим? — попита Питър.
— Първо, моля да ме извините, че ви обещах пълна безопасност тук. Очевидно ръката на Ахил — или може би на Китай — е по-дълга, отколкото мислехме.
— Значи се връщаме у дома ли? — учуди се бащата.
— Второ — продължи министърът, — не бива да наливаме вода в тяхната воденица. Връщането веднага у дома, преди заплахата да е идентифицирана и неутрализирана, ще ви изложи на още по-голяма опасност. Нашият предател може да подаде друг сигнал, който да им каже кога и къде ще пристигнете на Земята, каква ще бъде вашата траектория на спускане, такива неща.
— Кой ще рискува да убие хегемона при спускането със совалка? — попита Питър. — Светът ще е възмутен, дори и хората, които биха се радвали да ме видят мъртъв.