Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
Кинкейд не разбираше за какво говори. Това обаче не го изненада — никога не знаеше за какво говори малката му съпруга. Лицето й бе пребледняло и той си припомни колко много мрази Джейми битките. Бе сигурен, че тя не желае той да убива хора. Това го развесели и се усмихна. По дяволите, навярно бе убил два пъти повече, отколкото й каза. Битката бе много ожесточена. Обаче имаше намерение да го споделя с Джейми.
— Усмихваш се, Алек. Да не би това да означава, че се шегуваш с мен?
— Да — излъга младият мъж. Искаше му се да изличи бръчката между веждите й.
Тя недоверчиво го изгледа. Сетне повдигна полите си и забързано влезе вътре.
— Алек — заговори Гейвин, — какво си мисли тя, че се случва, когато се срещаш с враговете си?
— Нямам никаква представа.
Гейвин сподави усмивката си.
— Между другото — продължи той, — Франклин пристигна по-рано, за да ни извести, че нашите хора се завръщат от тържествата. Най-късно утре следобед ще бъдат тук. Някои от клана на Харолд ще дойдат с тях. Искали да поднесат почитанията си.
— Как ли пък не! — излая Алек. — Искат да видят жена ми.
— Да — засмя се Гейвин. — За красотата й се разправят легенди. Както и за спасението на Ангъс. Сега всички болни и недъгави ще се довлекат пред замъка ни.
— Как е Ангъс?
— Вече се успокои.
— Какво означава тона?
— Той искаше да се върне към задълженията си. Твоята съпруга го заварила тъкмо като излизал от къщата си. Елизабет отишла да я моли за помощ. — Гейвин шумно се засмя, преди да продължи: — Чух как Ангъс крещя през целия път до вратите на замъка. Когато отидох там…
— Той е повишил глас на Джейми?
— Имаше си основание — побърза да обясни Гейвин, като видя гневния блясък в очите на господаря си. — Тя му беше взела меча.
Алек невярващо повдигна вежди.
— Наистина е имал основателна причина — призна с усмивка той. — И какво стана после?
— Тя нито за миг не му повиши глас, но след минута той вече бе в леглото си.
Алек закрачи към конюшните. Ръцете му бяха скръстени на гърба. Гейвин вървеше до него.
— Не вярвам на нито един от хората на Харолд, особено на онези копелета, двамата му сина.
— Близнаците?
— Джъстин ще ни създало неприятности. Той е свикнал да взима това, което желае.
— Нима мислиш, че ще посегне на чужда жена?
— Да. Цяла Шотландия е осеяна с неговите копелета. Негодникът има повече незаконни деца от краля на Англия.
— Той е красив и жените падат в краката му. Странно е, че по външен вид с Филип си приличат като две капки вода, а по характер са напълно различни. Той е твърде страхлив, за да се опита да направи нещо.
— Аз и на Филип много не вярвам… — промърмори Алек.
— Говориш като мъж, който държи на жена си, Алек!
— Тя о моя собственост. Никой няма право да я обижда, Освен мен.
— Не й беше лесно, докато те нямаше — замислено рече Гейвин. — Работата, която си й дал, й помогна да запълни времето си, но Едит доста й вгорчава живота. Тя отменя всяка заповед на Джейми. И Ани не се държи по-добре. Дори не говори с нея.
Алек не каза нищо, тъй като видя съпругата си да тича надолу по стълбите.
— Къде си тръгнала?
— При ковача — викна в отговор Джейми и бързо изчезна зад ъгъла.
Алек поклати глава. Тази пощуряла жена пак пое в грешна посока.
— Алек, тя ме помоли да и възложа повече работа — изкиска се Гейвин. — Не можех да й позволя да мести камъни, но…
— Какви ги приказваш? Защо е трябвало да се местят камъни?
Гейвин озадачено го изгледа.
— Ами за кухнята — напомни му той.
Кинкейд продължаваше да се мръщи и Гейвин обясни:
— Нали си й дал разрешение да премести кухнята?
Алек сви рамене.
— Сигурно. В момент на слабост. И все пак, едва ли ще й е необходимо повече от час, най-много два, за да пренареди, каквото си е наумила.
— Да пренареди ли? — изумено повтори Гейвин и не можа да сдържи смеха си.
— Какво, по дяволите, е толкова смешно, Гейвин? Да не би моята съпруга да ти е казала…
— Не, тя прави точно това, за което си й дал разрешение — рече Гейвин през смях. — Скоро ще се убедиш със собствените си очи, Алек. Не ми се иска да ти разваля това удоволствие.
В този миг към тях се спусна отец Мърдок. Черното му расо се развяваше зад него.
— Алек? Ако е удобно, бих искал да разменя няколко думи с теб.
Алек и Гейвин отстъпиха назад.
Отецът миришеше отвратително, чак очите им се насълзиха. Но от уважение към сана му Алек не каза нищо. Гейвин обаче не беше толкова тактичен.
— Мили Боже, отче Мърдок, какво си направил със себе си? Миришеш на кочина!
Свещеникът не се обиди. Само се засмя и кимна.