Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Имат, но Левин има много поддръжници във висшите ешелони на Мосад. Знаете, че снимките показват северните части на Еритрея и Югозападен Судан и може би разкриват наличието на диамантени залежи в земната кора. Може да разкриват и нещо друго, за което ще ви кажа след малко, но повярвайте, Левин проявява огромен интерес към автентичните снимки. От известно време той създава частна армия от средите на нашите военни, разузнавателните служби и отвсякъде другаде, където може да намери полезни хора. Това са мъже и жени, които споделят убежденията му и са готови да умрат за идеите на Левин за Израел. Скоро след като научи за снимките от „Медуза“, Левин изпрати в Еритрея един от хората си, който се представяше за австрийски археолог. Името му беше Якоб Щайнер и истинската му работа разбира се, беше да намери диамантените залежи. Той беше завербуван от Левин от факултета по геология в университета на Тел Авив. Щайнер бе убит от бандити, преди да успее да открие залежите. — Министър-председателят млъкна, сякаш преценяваше колко още да каже.
— Продължавайте, Давид — подкани го президентът.
Лицето му бе почервеняло от гняв от разкритията на Литвинов. Беше по-ядосан и от Хена.
— Левин иска снимките, затова изпрати във Вашингтон екип, воден от Ибрихам Беин, гениален агент от палестинско-еврейски произход. Беин обърна гръб на палестинското си наследство и стана пламенен ционист. Заповедите му бяха на всяка цена да вземе снимките от „Медуза“.
— Искаш да кажеш, че Селоме Нагаст работи за Беин? — попита президентът.
— Не. Тя е един от моите хора, които имат заповед да попречат на Ибрихам и екипа му. Разбрахме, че Розен е продал снимките от „Медуза“ на Прескът Хайд и изпратихме Селоме във Вашингтон, свързвайки я с Хайд. Ерит-рейската и националност го е убедила, че тя може да му помогне да открие жилата кимберлит.
За Хена нещата започнаха да се изясняват.
— И тук сигурно се намесва Мърсър.
— Съжалявам, но не познавам човек с такова име. — Литвинов явно беше озадачен.
— Той е американец, минен инженер, който в момента е в Еритрея и търси диамантите. Селоме Нагаст и Прескът Хайд са се обърнали към него, за да свърши тази работа — обясни Хена, после изведнъж кръвта му се смра-зи. — Господи! Не араби, а израелци са отвлекли Хари Уайт!
— Какво? — попита президентът.
— Онова копеле Беин е отвлякъл приятеля на Мърсър Хари Уайт. — Директорът на ФБР положи усилия да се Успокои. — Мърсър не искаше да има нищо общо с Хайд, но скоро след първата им среща Хари беше отвлечен от дома си. Откупът е участието на Мърсър в експедицията. Хари бе изведен от Вашингтон с частен самолет дестинация Бейрут. Това накара Мърсър и мен да мислим, че похитителите са арабски терористи. Изобщо не допуснахме, че може да са израелски терористи.
— Не знаех за отвличането и Селоме очевидно също не знае, но имате думата ми, че ако Хари Уайт е в Израел ще направя всичко в моята власт, за да го освободя — обеща Литвинов. — И, господин Хена, фанатизмът и тероризмът не са присъщи само на нашите мюсюлмански приятели. Ние евреите също имаме дълга история на терористична дейност, която не е толкова широко известна, но е не по-малко брутална. Попитайте всеки британски войник, изпратен тук след Втората световна война.
— Тогава Ибрихам Беин е убил Хайд и съпругата му, — Хена осъзна, че Селоме трябва да е отишла там веднага след като Беин ги бе застрелял.
— Да. Вероятно се е опитал да вземе снимките от „Медуза“ без насилие, но когато не е успял, е прибегнал до заплахи или изтезания, за да ги получи.
Хена сглобяваше парчетата от ребуса.
— Дотогава снимките вече са били у Мърсър. Хайд е бил убит, когато израелците са осъзнали, че вече нямат полза от него. Той всъщност е станал неудобен, защото е знаел за диамантите.
— Точно така! Селоме Нагаст е отишла в къщата им, след като са били убити. Тя е запалила пожара, за да забави разследването и да ни прикрие, и после е напуснала Вашингтон. Селоме Нагаст дойде в Израел, за да ме информира лично за случилото се. Изненадан съм, че не спомена за минния инженер, за когото току-що ми разказахте. Но тя е независима и предпазва приятелите си, ако реши, че онова, което знаем за тях, представлява заплаха за живота им.
— Къде е Ибрихам Беин сега и какво можем да направим с него? — попита Хена.
— Мъртъв е, затова имаме още по-голям проблем. Време е да ви кажа защо Левин се интересува толкова много жилата кимберлит и да включа нова фракция от итали-анци и суданци, което ще усложни нещата още повече.
Обясненията продължиха час. Хена и президентът слушаха като омагьосани разказа на Давид Литвинов. Историята звучеше невероятно, но през последните сед-мици се бяха появили толкова много подкрепящи я доказателства, че никой не се усъмни. Когато министър-председателят приключи, президентът имаше само един въпрос.