Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— В Уудсток ли се връщаме, милорд? — запита Джайлс Крамптън, сякаш идеята никак не му харесваше.
Катон вдигна очи към небето; денят още не бе свършил. Трябваше да направи нещо. Нещо, за да проясни главата си, да си възвърне равновесието.
— Не веднага, Джайлс. Ще направим малко разузнаване. Да подплашим хората на краля.
Джайлс засия, обърна се и изрева през рамо новината на малката група от милицията на Гранвил, която бе придружила своя лорд до главния щаб.
Катон вдигна ръка, давайки знак за тръгване, и малката кавалкада препусна към главния път.
— Значи, към Оксфорд ли отиваме? — изравни се Джайлс с него.
— Да, но няма да влизаме в града. Връщаме се в Уудсток, но ще си държим очите отворени за някое случайно забавление.
Джайлс измуча утвърдително, макар че би предпочел да тръгне направо към щаба на роялистите, вместо да го заобикаля. За късмет, преди да наближат горите около Уудсток, не срещнаха нито роялисти, нито кромуелисти. Вечерницата изгряваше на ясното небе; Катон дръпна юздите и се вслуша напрегнато в звуците на падащата вечер.
— Жената, дето я набедиха за вещица, нейната колиба е ей там и гората — каза Джайлс, сочейки с камшика си. — Няма да е лошо да надникнем, да видим дали не е ограбена или нещо такова.
Като нямаше какво да прави, Джайлс реши сам да си намери някаква работа.
Катон кимна. Беше любопитен да види къде прекарва толкова време Фийби. Трябваше да намери начин да я разбере по-добре. Още не можеше да забрави отчаяното й лице, огромните й сини очи, пълни със сълзи, които се бе опитвала да сдържи. След всичко, което бе изпитала от ръцете на тълпата, след всичко, което ги беше видяла да правят на приятелката й, той би могъл да обуздае гнева си, колкото и оправдан да беше.
— Коте… коте… къде си, коте?
Обикаляйки колибата на Мег, Фийби вдигна фенера, надявайки се светлината да улови отблясъка от очите на животинчето. Беше сигурна, че котаракът е някъде тук, а Мег толкова се тревожеше за своя приятел, че Фийби не би могла да се върне, без поне да каже, че е огледала всичко наоколо. Беше му оставила отвън храна и вода, за да не се чувства изоставен, макар че той беше напълно способен сам да си осигури прехраната, ходейки на лов за малки горски гризачи.
Когато котаракът изведнъж се появи, прокрадвайки се по пътеката зад нея, и се отърка в краката й, тя трепна стресната и едва не изпусна фенера.
— Ох, как ме уплаши, коте!
Наведе се да го погали и той се уви около краката й, мъркайки така, сякаш нищо не е обезпокоило обичайния ход на живота му. Позволи й да го вдигне и тя започна да го гали по главата, питайки се дали ще позволи да го отнесе при Мег в имението.
Сякаш в отговор на неизречения й въпрос, котаракът изведнъж се изтръгна от ръцете й и се отправи с нехайна походка към колибата, скачайки на перваза на прозореца, за да влезе през тесния отвор, който бе оставила за него, в случай че се върне, след като тя си е отишла.
Явно се чувства добре тук, на мястото си, реши Фийби, защото никак не й харесваше перспективата да измине цяла миля или повече, носейки на ръце едно драскащо и мяукащо животно. Щеше да дойде пак утре сутринта, за да му напълни паничките с вода и храна и поседи малко при него. Така Мег щеше да е по-спокойна.
Фийби взе кошницата, която бе оставила на стъпалото пред вратата. В нея имаше пресен джоджен, с който щеше да наложи най-сериозните рани на Мег. Джодженът действаше успокоително. Беше набрала и листа от слез за компреси и още някои билки, поръчани от Мег, за да направи успокоителни напитки, които да приспиват и да премахват треската.
Мег нямаше нужда някой да я лекува, тя сама си беше лекар, а Фийби беше нейната компетентна помощничка. Тя наниза кошницата на ръката си, превъртя ключа и го пусна в джоба си, после пое по пътеката, вдигнала високо фенера. Падаше здрач, но това беше ясен, нежен, пролетен здрач, който не криеше никаква заплаха дори в шумолящия горски свят.
Когато стигна портата, Фийби чу звънтене на конска сбруя, тропот на копита и глъчка от приближаващи гласове. Замръзна на място, а сърцето й се заблъска силно в гърдите. Целият сутрешен ужас отново се възправи пред нея. Кой може да идва насам в този късен час?
Тя побягна назад по пътеката към колибата, стиснала ключа в ръка, но преди да стигне до вратата, първите конници се появиха пред портата и един глас изрева:
— Стой! Кой е там?
Фийби веднага позна гласа. Тембърът на Джайлс Крамптън не можеше да се сбърка. Отначало почувства облекчение, а после се смути. Щом Джайлс е тук, значи вероятно лорд Гранвил няма да е далече. Бяха излезли от дома точно преди пладне.