Безсилието на всемогъщите

— Да вървим — каза тя и му кимна ободрително. Като него и тя знаеше какви последствия носи отговорността, познаваше трудностите и разбираше, че успехът зависи от щастливата случайност и че те се осланят на нея, тъкмо когато бе необходима сигурност. Нужно бе да погледнат в очи опасността. Никъде не съществуваше абсолютна безопасност, и който искаше да си я осигури, сам си отнемаше годността за действия.

Те влязоха в павилиона-плато през въртящите се кристални ветрила. От зеления басейн се издигаше рубиненочервена водна маса, образуваше геометрични фигури, заобиколени от прозрачни кълба, които се спускаха от купола и се пръскаха с тон на нежни камбанки.

Кръглият асансьор ги носеше към недостъпните дълбини на Психодом. Зеко-глас откъсна Асмо от мислите му.

— Ало, Асмо! — чу той Йона. — Непременно трябва да говоря с тебе. Можеш ли да дойдеш веднага?

— Йона? — отвърна той изненадан. — Къде си?

— В зеленото крило.

— Тука, в Психодом? Добре, идвам.

Той спря асансьора. Лука го изгледа въпросително.

— Обади се Йона. Тя е тук и иска да говори с мене. Бих желал да дойдеш и ти.

Лука недоверчиво поклати глава.

— Йона е тук? Невероятно.

Те отново пуснаха асансьорното отделение и се върнаха до зеленото крило. Една сестра ги очакваше в преддверието и ги заведе в стаята на Йона.

Йона лежеше по нощница в леглото. Чуваше се тиха музика, върху екрана на пластичната телевизия подводен балет изпълняваше ефирен танц.

Когато влязоха, тя се изправи.

— Много мило от ваша страна! — извика Йона. — Седнете при мен, веднага ще поръчам нещо за пиене.

Косите й бяха в пълен безпорядък, очите й блестяха трескаво.

Лука и Асмо я изгледаха смутено.

Йона започна да се смее, но тъй като двамата не се присъединиха, лицето й се навъси.

— Не, съвсем не сте мили. Дошли сте в Психодом и не идвате да ме посетите. Защо ме оставяте сама? Какво съм ви направила?

Двамата не знаеха какво да кажат.

— Да не сте с гузна съвест? — Тя се закиска. — Добре, забравете това. Не обичам тъжни лица. Хайде, сядайте.

— Откъде знаеш в същност, че сме в Психодом? — запита Асмо.

Тя го загледа втренчено, като че не бе разбрала въпроса му. След това наклони глава и прошепна:

— Къде се бави това глупаво същество? Вратата се отмести. Сестрата вкара в стаята количка с напитки.

— Много добре — каза тя усмихнато ce и ce поклони. — Какво мога да ви предложа?

— Нищо! — изръмжа Асмо. — Изчезвайте с тези работи и ни изпратете лекар.

— И дума да не става! — Йона скочи от леглото, изтича към количката и посегна към една бутилка. — Скучен си, скъпи, и искаш да ми развалиш настроението.

Асмо взе бутилката от ръката й, вдигна Йона и я занесе на леглото. Смеейки се, тя риташе доволно с крака. Струваше му не малко усилия да я пъхне под завивките.

— Какво стоите! — обърна се заповеднически Лука към сестрата, която безпомощно гледаше ту единия, ту другия. — Не забравяйте за лекаря. Той трябва да побърза.