Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Трони излезе от сводестия вход на землянката с разтревожен вид. Държеше Хартал на единия си хълбок, а на другия крепеше плитък костен поднос, отрупан, с кошници и сечива. Айла забърза към тях.
— Да помогна аз? Държа Хартал? — попита тя.
— О, много ще съм ти признателна! — каза младата майка и и подаде бебето. — Днес всички готвят специалитети и аз също искам да приготвя нещо за празненството, но все не мога да смогна. А сега и Хартал се събуди. Нахраних го, но вече не му се спи.
Трони намери място да разгъне постелката недалеч от големия огън отвън. Докато държеше бебето, Айла наблюдаваше как Трони изсипа неолющени слънчогледови семена от една от кошниците в плиткия костен поднос. С парче кост от пръст — Айла предположи, че е от рунтав носорог — Трони размачка семената на пюре. След като стри още няколко дози семе, тя напълни друга кошница с вода. Взе две прави костени пръчки, изгладени и оформени по подходящ начин, и с една ръка сръчно измъкна горещи камъни от огъня. Топна ги във водата, от която със съскане изскочи облаче пара, извади ги охладени, сетне прибави още горещи и така, докато водата завря. После добави пюрето от слънчогледово семе. Айла беше заинтригувана.
В процеса на обработката се освободи маслото от слънчогледовото семе. Трони го огреба с голям черпак и го насипа в друг контейнер, този път направен от ствол на бреза. Когато обра всичко, което можеше, тя насипа разтрошени диви зърна от някакъв неясен сорт и малки черни семенца от лобода във врялата вода, подправяйки я с билки, после добави още готварски камъни, за да поддържа кипенето и. Съдовете от ствол на бреза тя постави настрана, за да изстинат, докато слънчогледовото масло се втвърди. Даде на Айла да го опита на върха на черпака и тя реши, че е чудесно.
— Много е вкусно, когато с него се намажат малките кексчета на Тюли — каза Трони. — Затова исках да го приготвя. Докато кипвах водата си мислех защо да не направя нещо за закуска за утре сутринта. На никого не му се готви сутрин след голям гуляй, но поне на децата им се закусва. Много ти благодаря, че ми помогна с Хартал.
— Няма нужда благодариш. На мен беше приятно. Дълго време не държала бебе. — каза Айла и изведнъж осъзна, че действително бе така. Вгледа се внимателно в Хартал като мислено го сравняваше с бебетата от Клана. Хартал нямаше вежди, но и при бебетата от Клана те не бяха напълно развити. Челото му беше по-право и главата му по-заоблена, но на тази крехка възраст различията не бяха добре изявени, помисли си тя. Изключение правеше това, че Хартал се смееше и гукаше, докато бебетата на Клана не издаваха толкова много звуци.
Бебето започна да се върти малко неспокойно, когато майка му отиде да измие приборите. Айла го залюля на колене, после го обърна така, че то се оказа с лице към нея. Тя му заговори и забеляза с какъв интерес се заслуша той в думите и. За известно време това отвлече вниманието му, но не за дълго. Когато се канеше да заплаче, Айла свирна с уста. Звукът го изненада и той се отказа от плаче и се заслуша. Тя отново засвири, този път имитирайки птичка.
Айла бе прекарала много от самотните следобеди в своята долина, упражнявайки се в птичи подсвирквания и чуруликане. Така майсторски бе овладяла умението да имитира песента на птиците, че някои видове идваха при нея когато подсвиркваше, но тези птици не се срещаха единствено в долината.
Когато зачурулика, за да забавлява бебето, наоколо накацаха няколко птици и започнаха да кълват зърното и семената, които бяха изпаднали от кошниците на Трони. Айла ги забеляза, подсвирна отново и протегна пръст. След известно първоначално колебание една храбра сипка кацна на пръста и. Внимателно, с чуруликания, които успокоиха и заинтригуваха мъничкото птиче, Айла го взе и го приближи към бебето, за да го види. Но то се подплаши от доволния му кикот и протегнато тлъстичко юмруче и отлетя.
И тогава, за своя изненада, Айла чу аплодисменти. Звукът от пляскане с ръце по бедра я накара да вдигне очи и тя видя около себе си усмихнатите лица на почти всички хора от Лъвския бивак.
— Айла, как го правиш? Знам, че някои хора могат да имитират птица или животно, но ти го правиш така добре, че те се хващат на въдицата — каза Трони. — Никога не съм срещала друг човек, който има такава власт над животните.