Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Не трябваше да ми обръщаш внимание.
— А сега ми кажи за Джейсън.
— Освен това ти намерих къща, но трябва да имаш желание да я купиш и да насърчиш продавача. Купи си къща, за да не те издухат.
— За това ще говорим по-късно. Джейсън…
— Джейсън е в затвора. Напълно е обезоръжен и няма къде да избяга. Тази къща е в „Тахо Парадайз“, квартала, който предпочиташ.
— В кой затвор?
— В градския. Открили са го в Лас Вегас. Можеш да купиш това място под пазарната цена. Познавам продавача. Трябва да отидеш и да поразгледаш наоколо.
— Дай ми съобщението! — Нина го прочете и вдигна телефона. — Кажи на господин Хю, че имам нужда от още няколко минути.
— Няма да имаш време да прескочиш до затвора днес следобед.
— Сенди!
— В два трябва да вземаш показания под клетва в болницата „Болдуър“ А следобед имаш среща с още четирима клиенти.
— Сара? — Нина послуша няколко секунди и каза: — Днес следобед наистина съм претрупана… — Последва пауза. Сенди я гледаше, скръстила ръце и свила устни. След малко Нина отговори: — Добре. Ще се видим в затвора за десетина минути.
Остави слушалката и се обърна към Сенди:
— Трябва да тръгвам. Ще успея за показанията и за по-късните срещи, но трябва да отменя господин Хю.
— Той ще е много радостен да чуе това.
— Кажи му, че имам спешен случай. — Тя си взе чантата.
— Няма заден вход — отговори Сенди, — но предполагам, че можеш да излезеш през прозореца. Иначе ще трябва сама да му го кажеш.
Нина си спомни кутиите и радостното предчувствие по лицето на господин Хю. Тя действително отиде до прозореца, който гледаше към езерото и се опита да го отвори, но ключалката беше заяла.
— Ето защо е толкова горещо тук — заяви Сенди. — Казвах ти.
— По дяволите!
— Ето адреса на къщата, която се продава. Намини, след като свършиш със затвора. — Тя го пъхна в предния джоб на чантата на Нина.
— Сенди, излез и ме отърви от него. Аз ще чакам тук. Запиши му час за утре.
— О, не — каза Сенди. — Той няма да си тръгне, без да го чуе лично от теб. Той е много упорит човек и чака тази среща от две седмици.
— Това е едно от нещата, за които ти плащам, Сенди.
— Онова подаяние ли?
Нито една от двете не помръдна. Замириса на пазарлък.
— Казвай, де! — предаде се накрая Нина.
— Уиш би могъл да оправи прозореца, ако уредиш нещата със собственика — отговори веднага Сенди. — Ще го направи за двайсет и пет кинта.
Уиш, синът на Сенди, чистеше офиса и се занимаваше с доставянето на документите.
— Добре! Ще говоря със собственика. Но сега трябва да тръгвам.
— Позволи ми да изритам нежно господин Хю и ще можеш да изчезнеш.
Сенди затвори вратата и Нина я чу как съобщава лошата новина на господин Хю. Около минута неговият и нейният глас се сляха в един особен дует, нейният нисък и дълбок, неговият висок и пронизителен. После външната врата се затръшна и Сенди почука на вратата на кабинета, казвайки:
— Вече е безопасно.
— Благодаря ти. Какво му каза?
— Казах му, че си скочила през прозореца.
Нина, която беше изминала половината път до вратата, се обърна:
— Какво? Будалкаш се.
— Казала съм го и преди — аз никога не се будалкам.
Сара я чакаше пред затвора.
— Аз го видях — каза тя. — Той е в ужасно състояние. Трябва да направим нещо, за да го измъкнем веднага оттам.
Гласът й беше овладян и твърд, но краката, изглежда, не я слушаха. Тя се подпираше на стената и си помагаше за всяка стъпка.
— Хайде да отидем в моя подвижен офис и да поговорим малко. — Нина я заведе до една пейка и й помогна да седне.
— Той е отслабнал. Седял е в евтин мотел срещу някакъв стриптийз бар в Лас Вегас и е ял на вересия. Последните си петдесет долара заложил на рулетката в Съркъс. Изгубил е, разбира се. От охраната на казиното забелязали колко е млад и поискали да видят шофьорската му книжка. Когато разбрали, че е само на деветнадесет, го завели в някакъв офис и го проверили. Открили данните му в някаква тяхна компютърна програма. Той се опитал да избяга, но един от охраната го ударил и го арестували.
— Бедното дете.
— Предложили му да го свържат с адвокат от Невада, но той помолил да го върнат в Тахо. Каза, че вече е бил твърде уморен, за да се грижи за каквото и да било.
— Заради възрастта му прехвърлянето може да не е било законно. Или, вероятно, арестуването му — каза Нина. — Трябвало е да се посъветва с адвокат. На какво основание е задържан?
— За Бога, Нина, Сенди не ти ли каза? Обвинен е в убийството на дядо си. Той ме помоли да те извикам.
Мозъкът на Нина трескаво заработи.
— Каза ли дали е давал някакви показания в Невада или Калифорния?