Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Той си знае правата. Досега си е държал устата затворена.
— Добре. Много добре. За съжаление нямам време. Трябва веднага да тръгвам, но ще ти се обадя вкъщи към шест. Става ли?
— Обади се по-рано, ако можеш. Изобщо, веднага щом можеш.
— Ще се опитам.
— Моли може ли да го види? Тя много иска. Тя е… Не е много добре.
— Може би утре.
— Дали ще бъде добре? Той никога не е бил на такова място. Възможно ли е да го малтретират?
— Ще видя дали мога да го прехвърля в единична килия. Той е прекалено млад и трябва да се погрижат за него.
— В единична килия. Звучи ми като евтин мотел.
— Дай ми двадесет долара, ако имаш. Ще ги предам на охраната, в случай че днес има специално снабдяване. И ще ти кажа какви лични вещи да му занесеш утре.
— Благодаря ти, Нина. Ти знаеш…
— Не се безпокой за това. Сега тръгвам. Можеш ли да бъдеш твърда заради Джейсън, Сара? Той ще има нужда от това.
— Ще направя всичко, което е по силите ми.
Нина позвъни на вътрешната врата и търпеливо започна да разглежда спортните трофеи на Полицейската асоциация, които бяха наредени в стъклени витрини — единственото украшение в чакалнята на затвора. За нея беше неразбираемо защо полицията смяташе, че е нужно да демонстрира трофеите си пред задържаните, роднините им и адвокатите им. Автоматът на вратата най-после избръмча и тя премина през малкото, лошо осветено фоайе, и тръгна към охраната на последната врата.
След пет минути вече седеше срещу Джейсън в кабина, разделена от стъклена преграда. Неговата кабина беше остъклена от всички страни, за да може да бъде наблюдаван, а вероятно и подслушван, макар че досега нищо не потвърждаваше опасенията й по този въпрос.
Той носеше обичайната оранжева униформа, твърде къса за ръцете и краката му и тясна в раменете, които изпълваха плата. Русата му коса беше праснала, чувствителното му лице изглеждаше изпито. Всеки път, когато го видеше, тя си спомняше, че Боб може да изглежда по подобен начин след няколко години — едно момче, гледащо на света с мъжки очи.
Но Джейсън изглеждаше доста по-различно от младите мъже на неговата възраст. Изражението му беше мрачно. Нина никога не го беше виждала да се усмихва. Много рано върху него се беше стоварило огромно бреме. Той взе слушалката на телефона, който ги свързваше и каза:
— Майка ми беше сигурна, че ще дойдете.
— Току-що получих съобщението. Как се отнасят тук с теб?
— По-добре от ченгетата в Невада.
— Някакви поражения?
— Само върху гордостта ми.
— Добре, Джейсън. Имаш малко проблеми.
— Може да се каже.
— Изведнъж си решил да заминеш за две седмици на почивка във Вегас?
— Не. Аз избягах. Признавам това. Но не съм убил дядо.
— Преди да кажеш каквото и да било в тази посока, чуй: този разговор не е служебен. Аз не съм твой адвокат във връзка с обвиненията, заради които си тук.
Той прокара ръка през косата си. Изпитото му лице придоби страдалческо изражение, което й беше познато.
— Желаеш ли аз да поема защитата ти?
— Да. Надявам се, че ще ми помогнете.
— Говори ли с майка си за това?
— Тя ще ви плати. Каза ми, че ще го направи.
— Защо аз? Какво знаеш за мен?
За. нейно учудване Джейсън направи подробен обзор на професионалната й кариера, на петте години, прекарани в криминалното следствие на Сан Франциско, на двете сензационни дела за убийство, които беше водила в Тахо през последните две години, за работата й, свързана с други углавни и граждански процеси.
— Направих справка за вас в Интернет. Има и някои нови неща.
— Наистина ли? Ще трябва да ги погледна.
— По тази причина казах на Моли, че трябва се свържем с вас относно съдебния иск за тялото на баща ми. Аз наистина ви уважавам. Преди да се случи всичко това, се надявах, че някой ден ще запиша право. Сега вече това е невъзможно. Трябва да съм побъркан, за да мисля, че някога ще се измъкна от този град.
Докато говореше той потъркваше бузата си със свободната си ръка, гледайки някъде далече, и сякаш се опитваше да си вдъхне смелост.
— Обвинен ли си в незаконно изравяне на тялото на баща си?
— Доколкото зная, не.
— Добре. Мога да разбера нещо повече по този въпрос.
— Ще ме представлявате ли?
— Току-що го реших, Джейсън. Сега вече сме обвързани с взаимоотношение адвокат — клиент и този разговор става поверителен.
— Добре.
— Така, би ли ми отговорил на няколко въпроса? Ако реша, че не е необходимо да засягаш някаква тема, ще те спра. Разбираш ли?
Той кимна, но продължаваше да потърква разсеяно бузата си и изглеждаше отнесен.
— Къде беше в петък през нощта, преди да изчезнеш?