Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Автосървърът иззвъня. Той седна, зачовърка с вилицата тъмното месо с лук, отвори си нова бира и я хвана с едната ръка, докато ядеше с другата.
— Доста работа си имал днес — обади се Дорс.
— Винаги ям обилно, след като смъртта ми се размине на косъм. Стара семейна традиция.
— Разбирам.
— Клеон завърши с коментар върху безизходицата във Висшия съвет. Докато това не се реши, не може да се гласува за Първи министър.
— Значи двамата с Ламурк продължавате да се кюскате като овни.
— Той се кюска. Аз отблъсквам.
— Вече не мърдам от тебе — заяви твърдо тя.
— Става. Можеш ли да ми извикаш още нещо по автосървъра? Нещо топло, тежко и пълно с вредни за мен неща?
Тя влезе в кухнята, той се нахвърли върху яденето и си изпи бирата, без да мисли за нищо.
Тя му донесе нещо, което вдигаше пара, с тлъст кафяв сос. Изяде го, без да пита какво е.
— Странен човек си ти, професоре.
— Нещата стигат до мен малко по-късно, отколкото до другите.
— Научил си се как да забавяш мислите за тях и да не им реагираш, докато не дойде нужното време и място.
Той примига и отпи от бирата.
— Може. Трябва да си помисля.
— Ядеш с охота храна като за работническата класа. И къде го научи този номер с отлагането на реакциите?
— Хм. Ти ми кажи.
— На Хеликон.
Той се замисли.
— Хм, работническата класа. Баща ми си навлече неприятности и доста време живяхме трудно. Единственото, което ми се размина като малък, беше дето не се разболях от мозъчна треска. Не можехме да си позволим никакъв престой в болница.
— Разбирам, финансови затруднения — сещам се, че си ми споменавал.
— Финансови, а после започнаха да го притискат да си продаде земята. Той не искаше. И затова ипотекира още имот, зася повече посеви и следваше само собствените си преценки. И всеки път, когато късметът му изневеряваше, татко се връщаше в самото начало и започваше отново. Това известно време вършеше работа, защото наистина разбираше от фермерство. Но после възникна голяма пазарна флуктуация, хванаха го и загуби всичко — говореше бързо, докато ядеше, и незнайно защо, му се струваше, че прави точно каквото трябва.
— Разбирам. Затова се е хванал с онази опасна работа…
— Която го уби, да.
— Разбирам. А ти си го превъзмогнал. Потиснал си го, за да помогнеш на майка си. Научил си се да запазваш реакциите си за момента, когато е уместно да ги пуснеш.
— Ако пак кажеш „разбирам“, после, като си вземам душ, няма да ти дам да гледаш.
Тя се усмихна, но след миг лицето й отново доби онзи проницателен израз.
— Ти отговаряш на някои строго определени параметри. На сдържаните мъже. Те се контролират, като допускат до себе си много малко неща. Не показват много, нито пък говорят твърде много.
— Освен с жена си — беше престанал да яде.
— Почти не отделяш време за бъбрене — и хората в Стрилинг коментират това — но с мен говориш свободно.
— Опитвам се да не дрънкам глупости.
— Сложно е да си от мъжки пол.
— Както и от женски, макар че ти си го овладяла прекрасно.
— Приемам това за доста официален комплимент.
— Такъв си и беше. Просто да си човек е мъчна работа.
— И аз го откривам. Ти… си се научил на всичко това на Хеликон?
— Научих се да се занимавам с основното.
— А също и да мразиш флуктуациите. Те могат да те убият. Той отпи глътка бира, все още хапещо студена.
— Не си го бях мислил така.
— Защо не каза направо това, първо на първо?
— Не го знаех, първо на първо.
— Тогава изводът е следният: ако се свържеш с една жена, ти издаваш себе си, колкото можеш навътре в това затворено пространство.
— Обемът между нас двамата.
— Геометричната аналогия е добра, колкото и всяка друга — върхът на езика й караше долната й устна леко да се издува — винаги правеше така, когато обмисляше нещо. — И ти изцяло се посвещаваш на променянето на точната цена на живота.
— Цената на… флуктуациите?
— Ако можеш да предскажеш, можеш и да избегнеш. Да поправиш. Да се справиш.
— Всичко това е ужасно аналитично.
— Пропуснах мъчното, но го имам за домашно.
— Обикновено в такива разговори се използват фрази като „оптимално консолидирано аз“. Само чаках жаргонът да ти се изплъзне. — Той беше доял купата и се чувстваше много по-добре.
— Храната е едно от жизнеутвърждаващите преживявания.
— Значи ето защо го правиш.
— Майтапиш се с мен, а?
— Не, просто вниквам в импликациите на теорията. Хареса ми онова за омразата към непредсказуемостта и флуктуациите, защото карат хората да страдат.