Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Обсадата на Троя продължава много дълго. Разкопките на града предоставят доказателства за огромни пожари и унищожение сред големите каменни сгради на града, а между тях изоставени убежища на бегълците. Но да не забравяме, че „Илиадата“ е написана цели четири века по-късно. А още осем века след това Вергилий ни предоставя яркия си и колоритен разказ за унищожението на Троя, в персонализиран стил, който никога не би бил използван от реалните участници в събитието. Написаното от него е почти изцяло художествена измислица, но що се отнася до същността на ужаса, сполетял древния град, е точно толкова вярно, сякаш самият той е бил там. Той е обитавал свят, в който на всеки няколко години поредният нещастен град е срещал края си по подобен начин, и така е било открай време. Така че Вергилий е имал точно толкова свобода да изопачава събитията и емоциите, свързани с обсада от този характер, колкото и един съвременен европейски писател би имал, за да разкраси преживяното по време на бомбардировки — прекалено много хора отлично знаели какво точно става.

Картаген например е превзет от римските войски през 146 г. пр.н.е. след тригодишна обсада, в края на Третата пуническа война. Оттогава е запазен един отчаян разказ на свидетел за това как останалите без никаква надежда, полугладни картагенци са отбранявали града вътре по улиците още шест дена след това: „Трите улици, които водеха от пазарния площад до цитаделата, разполагаха от двете си страни с къщи на по шест етажа. Именно оттам нашите стреляха по римляните. Успяха да превземат първата къща и от нейния покрив изградиха мостове от дъски и греди, за да преминават на следващите. И докато от покривите се водеше една битка, друга беше в своя разгар долу, по улиците. Навсякъде се разнасяха стонове, вой, крясъци и агония. Някои от хората бяха убити на място, а други хвърлени от покривите, като част от тях бяха набучвани на стърчащите копия“.85