Нарцис и Голдмунд

Тя издъхна през следващата нощ. Умря, без да се оплаква. Това беше само едно кратко трепване. После дишането й секна и по кожата й премина тръпка, при вида на която сърцето му се ужаси и той си спомни за умиращите риби, които често бе виждал на Рибния пазар и бе съжалявал — тъкмо така угасваха и те с една тръпка, с едно леко болезнено потрепване, което пробягваше по кожата им и им отнемаше блясъка и живота. Голдмунд коленичи още известно време до Лене, после излезе навън и седна сред храстите пирен. Сети се за козата, влезе още веднъж вътре и изкара животното навън — като пообикаля малко, то легна на земята. Той легна до козата, положи глава на бедрото й и заспа, докато стана съвсем светло. Тогава за последен път се върна в къщичката и зад стената от плет за последен път видя клетото мъртво лице. Нещо в него се противеше да остави мъртвата да лежи тук. Отиде и събра наръч сухи дърва, увехнали клони от храсти, хвърли ги в къщичката, улови искра с огнивото и я запали. От къщата не взе нищо освен огнивото. В миг сухата стена от жълтуга гореше цялата. Голдмунд остана вън, стоя и гледа, лицето му почервеня от огъня, докато целият покрив бе обхванат от пламъци и първите покривни греди паднаха. Козата отскочи изплашена, блееше жално. Би било правилно да убие животното, да опече парче месо и да го изяде, за да има сила да върви. Но му беше невъзможно; той прогони козата към безлесната равнина и тръгна. Чак до гората го следваше димът от пожара. Никога не беше тръгвал на път толкова безутешен. И все пак това, което сега го очакваше, беше по-лошо, отколкото си бе мислил. Започна още при първите изолирани селски стопанства и села и продължаваше да става все по-зле колкото по-далеч стигаше. Цялата област, целият просторен край беше под облака на смъртта, под булото на ужас, страх и мрак в душите. А най-лошото не бе мъртвината на къщите, не бяха дворните кучета, които гладуваха и умираха на веригите, не и непогребаните мъртъвци, просещите деца, общите гробове пред градските стени. Най-лошото бяха живите под тежестта на ужаса и смъртния страх, изглежда, загубили очите и душите си. Навред странникът можеше да чуе и види чудни и страхотни неща. Родители бяха изоставяли децата си, съпрузи жените си, когато те се разболявали. Хората, които обслужваха чумавите, и слугите в болниците властваха като палачи, грабеха из запустелите къщи на покойните, своеволно ту оставяха мъртвите непогребани, ту измъкваха от леглата умиращите, преди да са издъхнали, и ги хвърляха в колите с трупове. Наплашени преселници блуждаеха самотни наоколо, подивели, гонени от смъртен страх, избягваха всеки досег с хора. Други с развихрена, страшна жажда за живот се събираха, устройваха пиршества, веселяха се по празници на танца и любовта, при които свиреше цигулката на смъртта. Някои занемарени, потънали в тъга или порок, с блуждаещи очи седяха край гробищата или пред обезлюдените си къщи. И по-лошо от всичко: всеки търсеше изкупителна жертва за непоносимата беда, всеки твърдеше, че знае нечестивците, виновни за заразата, и нейни злонамерени причинители. Разправяше се: дяволски хора злорадо се грижели за разпространяването на този мор, като от труповете на умрелите от чума извличали заразна отрова, мажели я по стените и по дръжките на вратите, отравяли с нея извори и добитък. Върху когото паднеше подозрение за такова чудовищно дело, ако не бе предупреден и не успееше да избяга, бе загубен; наказваха го със смърт или съдът, или тълпата. Освен това богатите стоварваха вината на бедните и обратно — или тя падаше върху евреите, върху чужденците, или върху лекарите. С гняв в сърцето Голдмунд видя как в един град гореше цялата еврейска улица, къща подир къща, наоколо стоеше шумна навалица и крещящите бегълци биваха изтласквани назад към огъня със силата на оръжие. В безумието на страха и ожесточението навред биваха убивани, изгаряни, измъчвани невинни. Голдмунд гледаше с гняв и отвращение, светът изглеждаше разрушен и отровен, сякаш на земята вече нямаше да има радост, невинност, любов. Често той отиваше на буйни празници на жизнерадостните, навсякъде звучеше цигулката на смъртта, скоро се научи да познава нейния глас, често вземаше участие в отчаяни гуляи, често при тях свиреше на лютня или танцуваше през целите трескави нощи, при светлината на насмолени факли.