Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
И тъй като не можеше да заспи, накрая Голдмунд стана и излезе от къщичката. Беше хладно и лек ветрец играеше с листата на брезите. В тъмнината той ходеше насам и натам, после седна на един камък и потъна в мисли и дълбока тъга. Жал му беше за Виктор, жал му беше и за този, когото уби днес, жал му бе за загубената невинност и чистота на душата му. Затова ли си бе тръгнал от манастира, изоставил Нарцис, обидил майстор Никлаус и се бе отказал от красивата Лизбет, та сега да станува сред пуста равнина, да дебне и лови избягали животни и там, сред камъните, да убие този клет човек? Нима всичко това имаше смисъл, имаше стойност, заслужаваше да се изживее? Сърцето му изтръпна от безсмислие и самопрезрение. И той се отпусна назад, легна по гръб, изтегнат се загледа втренчено в бледите нощни облаци и от дългото взиране мислите му се разпиляха; вече не знаеше дали гледа в облаците на небето или в мрачния свят на собствената си душа. Изведнъж в мига, в който заспиваше върху камъка, потрепвайки като далечна беззвучна светкавица в гонещите се облаци, бледо се появи голямото лице, лицето на Ева, и то го гледаше тежко и забулено, но неочаквано бе с широко отворени очи, пълни с наслада, пълни с жажда за убийство. И Голдмунд спа, докато росата не го намокри.
На другия ден Лене беше болна. Оставиха я да лежи, имаше много работа: сутринта Роберт видял в горичката две овце, които веднага избягали от него. Повика Голдмунд и денят почти превали, докато след дълга гонитба уловиха едната; когато надвечер се върнаха заедно с животното, бяха много уморени. Лене се чувстваше твърде зле. Голдмунд я прегледа и опипа, намери чумни подутини. Скри това, но Роберт стана подозрителен, след като чу, че Лене била още болна, и не остана в къщичката. Щял навън да си потърси място за спане, каза той, щял да вземе и козата със себе си, тъй като и тя би могла да се зарази.
— Я се махай по дяволите! — изкрещя му Голдмунд гневно. — Нямам желание да те виждам вече. — Той взе козата със себе си и я въведе зад плетената стена. Роберт изчезна безшумно без козата, зле му беше от страх, от страх от чумата, страх от Голдмунд, страх от самотата и нощта. И той легна наблизо до къщичката.
Голдмунд каза на Лене:
— Аз оставам при тебе, не се тревожи. Ти ще бъдеш отново здрава.
Тя поклати глава.
— Внимавай, мили, болестта да не хване и тебе, вече не бива да се приближаваш до мене. Не се мъчи да ме утешаваш. Ще умра и предпочитам да умра, отколкото един ден да видя, че твоето легло е празно и ти си ме изоставил. Всяка сутрин мислех за това и се страхувах. Не, предпочитам да умра.
На другата сутрин Лене беше вече зле. От време на време Голдмунд й бе давал по глътка вода. Междувременно бе спал един час. Сега, на разсъмване, в лицето й той вече ясно видя близостта на смъртта, то вече беше толкова отпуснато и повехнало. За един миг излезе от къщичката да вдъхне въздух и да види небето. Няколко криви червени борови ствола в края на гората вече отразяваха слънцето, въздухът беше свеж и приятен, далечните хълмове — още невидими в утринните облаци. Голдмунд повървя малко, протегна уморените си ръце и крака и пое дълбоко дъх. Светът беше хубав и в тази тъжна утрин. Сега вече отново щеше да започне странстването. Следваше да си вземе сбогом.
Откъм гората му извика Роберт. Дали била по-добре? Ако не било чума, щял да остане тук, нека Голдмунд не му се сърдел, междувременно той се бил погрижил за овцата.
— Върви в ада заедно с твоята овца! — извика му Голдмунд, — Лене е в агония, а и аз самият съм заразен.
Последното беше лъжа; той го каза, за да се отърве от младежа. Може Роберт да беше добросърдечно момче, но на Голдмунд му бе дотегнал, за него той бе твърде страхлив, твърде дребнав и много зле му подхождаше в това време, пълно с такава съдбовност и потрес. Роберт изчезна и не се появи. Слънцето изгряваше светло.