Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Ало?

— Търся Лестър Хейли.

— Кой се обажда? — попита шведката с акцент.

— Джейк Бриганс от Мисисипи.

— Един момент.

Джейк си погледна часовника. Осем и половина. Май Чикаго беше в същия часови пояс.

— Джейк!

— Лестър, как си?

— Добре. Уморен съм, но съм добре. А ти?

— Чудесно. Слушай, да си говорил с Карл Лий тази седмица?

— Не съм. Тръгнах си в петък и работя по две смени от неделя. Не ми остава време за нищо.

— Не си ли чел вестниците?

— Не съм. Какво има?

— Няма да повярваш. Карл Лий ме изхвърли и нае една от големите риби в Мемфис.

— Какво? Шегуваш ли се? Кога?

— Миналия петък. Сигурно след като си заминал. Не си направи труд дори да ми го каже. Прочетох го в събота сутринта в мемфиския вестник.

— Той е луд. Защо го е направил, Джейк? Кого е наел?

— Да познаваш някой си Брустър Котарака от Мемфис? Оня е негов адвокат. Котарака му плаща. Дошъл от Мемфис миналия петък и се видял с Карл Лий в затвора. На сутринта виждам моя снимка във вестника и чета, че са ме изхвърлили.

— Кой е тоя адвокат?

— Бо Маршарфски. Голям хитрец. Адвокат на всички сводници и търговци на наркотици в Мемфис.

— Името ми бие на полско.

— Такъв е. Май е от Чикаго.

— Тук ги има много. Сигурно приказва като тях.

— Като че ли устата му е пълна с врели картофи. Голям успех го чака в нашия окръг.

— Глупак, глупак, кръгъл глупак. Карл Лий никога не е бил силен в акъла. Вечно трябва да вървя подир него. Ах, какъв глупак!

— Така е, направи голяма грешка. Ти много добре знаеш какво значи дело за убийство, преживял си го. Знаеш колко е важно кои и какви ще са съдебните заседатели, избрани да вземат решение. Съдбата ти е в техните ръце. Дванайсет местни люде, които се борят и спорят за делото, за твоя живот. Те са най-важните. Затова трябва да умееш да им говориш.

— Точно така, Джейк. Ти го умееш.

— Сигурен съм, че Маршарфски го умее в Мемфис, но тук е окръг Форд. Тия работи в провинциален Мисисипи не стават. Хората няма да му повярват.

— Прав си, Джейк. Не мога да разбера защо го е направил. Сам се е накиснал.

— Да, Лестър, и се тревожа за него.

— Ти говори ли с него?

— Миналата събота, когато го прочетох във вестника, отидох направо в ареста. Попитах го защо е постъпил така и той не можа да ми отговори. Заболя ме. Оттогава не сме се виждали. Нито пък Маршарфски се е появявал. Още не е идвал в Клантън и разбрах, че Карл Лий е нервен.

— Ози говорил ли е с него?

— Да, но ти го знаеш какъв е. Ясно му е, че Брустър е мошеник, че Маршарфски е мошеник, но няма да се намеси в работите на Карл Лий.

— Стана тя каквато стана! Не ми го побира умът. Той е пълен глупак, ако мисли, че ония закоравели черномразци ще слушат някакъв хитрец от Мемфис. По дяволите, Джейк, те не се доверяват на адвокати от съседния окръг, дето е на две крачки, пък какво остава за по-далеч. Хубаво се наредихме!