Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Той се отдалечи от прозореца и закрачи към средата на чакалнята. По скамейките покрай стените се бяха разположили нагъсто сънени семейства и чакаха влаковете или посрещачите си. На горното ниво имаше чакалня за пътници първа класа, откъдето измежду глъчката и боботенето на влаковете, се дочуваше музиката на струнен квартет. Никола предпочиташе анонимността на обществената чакалня, особено сега, когато нещо се опитваше да го убие.
Инструкциите му се бяха ограничили до съобщението всички да се покрият за следващите няколко дни. Рейнар щеше да наблюдава Доктор Октав, но от разстояние, а Кюзар щеше да стори необходимото, за да отложи плановете за проникването в резиденцията на Монтес. Никола беше изпратил в Колдкорт телеграма, с която предупреждаваше Сарасате и сега се надяваше единствено, че Ишам е бил прав и Изпратеното ще се насочи към него и ще остави всички други на мира.
За Мадлин ще е по-добре, ако не се върне навреме, помисли невесело. Изпратеното я беше нападнало тогава, когато той се бе оказал извън обсега му, макар да трябваше да признае, че Лодун навярно беше най-безопасното място и за двама им. Но ако тръгнеше без нея, тя просто щеше да вземе следващия влак и щеше да е бясна, когато пристигнеше.
В този момент видя една фигура, която влезе в чакалнята и позна походката й. Не, не беше нейната походка, осъзна след миг. Мадлин пристъпваше сякаш на бедрото й висеше тежка рапира; по този начин ходеше героинята Робисе от пиесата Робисе и Атен. Това бе една от първите главни роли на Мадлин, на девойка която преоблечена като воин минава границата и спасява любимия си от някакъв бисрански концлагер, по време на Великата Бисранска Война. Не се изненада, че позна походката; сигурно поне двадесет пъти беше гледал скапаната пиеса и Мадлин бе единствената актриса, заради която това си струваше. Трябва да беше много уморена, щом неусетно бе превключила от Млад мъж към Робисе. Естествено, тя навярно можеше да изиграе Робисе и насън.
Тя се качи по стълбите и му кимна енергично. Беше взела назаем шапката на Рейнар и отново бе скрила косата си под перуката.
— Вече всички са предупредени. Направихме, каквото можахме. — Тя огледа чакалнята. — Тук всичко наред ли е?
— Да — отвърна Никола.
В последния момент се беше сетил да се здрависа с нея като с мъж, а не да поеме ръката й.
— Разполагаме с малко време. Не много, но достатъчно. Магическият ни противник надали ще рискува да привлече още внимание. Короната ще забележи. След миналата вечер, по петите му са придворните магьосници, Гвардията на Кралицата и всички останали.
— Но, ако не внимаваме, те ще потърсят и нас — отбеляза тя.
— Не могат да проследят чия собственост е къщата, погрижил съм се за това. Тялото на кочияша не може да бъде идентифицирано. Това ни дава достатъчна безопасност.
Докато крачеха към перона, Никола усети как книгата в джоба се удря ритмично в крака му и си помисли, естествено, безопасността винаги е относителна.
Мадлин вдигна скептично вежди, но не изрази мнение.
Суматохата от носачи около Нощния Кралски бе затихнала, което означаваше, че влакът беше почти готов и в същия миг зазвъняха звънците в зоната за регистриране на пътуващите и кондукторите започнаха да обявяват качването.
Те се скупчиха на влажния и студен перон заедно с другите пътници и тъй като нямаха никакъв багаж, но в замяна на това притежаваха малко повече настойчивост, успешно се пребориха да заемат места във влака.
Никола намери едно празно купе и дръпна отвътре завесите през матовите прозорци, за да обезсърчи евентуална компания. Потъвайки в удобната тапицирана седалка, уютната топлина на купето, познатата смесена миризма на прах, цигарен дим, кафе и износен текстил, той усети, че е много изтощен.
Мадлин седна до него и каза:
— чудя се дали във вагон-ресторанта все още имат от онези пасти с крем.
Никола я погледна с обич. И тази жена имаше безочието да твърди, че той бил откъснат от действителността. Той измъкна книгата от джоба на балтона си и й я подаде.
— Нека това не ти разваля удоволствието от пътуването.
Беше я оставил прегъната на страницата с гравюрата на Констан Макоб и тя се вгледа в нея, след което прочете пояснителния текст.
Никола избърса запотения прозорец, за да погледне към постепенно разчистващия се хаос на перона. Беше прочел пасажа преди това, докато чакаше Мадлин на гарата. Той описваше накратко и навярно неточно историята на Констан Макоб като магьосника, чиито експерименти с некромантията я бяха превърнали от презрян и едва понасян клон на магията в углавно престъпление. Углавно престъпление, ако оживееш до процеса, помисли си Никола. В миналото, неколцина магьосници, някои от тях, може би невинни, били линчувани и обесени от уличната тълпа преди дори обвиненията да бъдат разследвани.