Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Дейра се усмихна хладно и го изгледа почти с пренебрежение.
— Тези… блюдолизци… които остави да се измъкнат от палата, изглежда, са напуснали града. Някои дори били избягали от Андор. Сигурно се сещаш, че всички те стояха или зад Еления, или зад Наен.
Ранд внимателно постави пълния бокал на пода до стола си. Оставил беше на мира Лир и Аримила само за да се опита да подтикне Диелир и подкрепящите я да му съдействат. Те никога нямаше да оставят Андор в ръцете на такива като лорд Лир. Това все още можеше да се окаже полезно, след като се върнеше Елейн. Но всичко се завихряше все по-бързо и по-бързо, мъчеше се да се измъкне от пръстите му. Все още обаче имаше няколко неща, които можеше да удържи.
— Този тук, Федвин, е Аша’ман — каза той. — Той може да донася съобщенията ви до мен в Кайриен, ако се наложи. — И погледна ядно Мелайне, която му отвърна с най-невъзмутимо изражение. Дейра изгледа Федвин така, сякаш беше някакъв умрял плъх, който любимото й куче е домъкнало в леглото й. Даврам и Баел го заоглеждаха по-скоро замислено. — Никой друг не бива да научи кой е той — продължи Ранд. — Никой. Затова не е облечен в черно. Тази нощ ще заведа още двама като него при лорд Семарадрид и при върховния лорд Вейрамон. Ще има нужда от тях, когато се изправят срещу Самаил в Дойрлонските хълмове. Аз самият, изглежда, още известно време ще трябва да се бавя в Кайриен. И може и в Андор.
— Значи ли това, че най-после ще пратиш копията на изток? — попита Баел. — Тази нощ ти ще се разпоредиш?
Ранд кимна и Башийр се изсмя гръмко.
— Това вече трябва да се полее с хубаво вино. Ако не беше толкова горещо, че кръвта на човек да стане на каша. — Смехът му се стопи в гримаса. — Светлина, колко ми се ще да можех да съм там. Все пак, предполагам, че удържането на Кемлин за Преродения Дракон не е дреболия.
— Винаги искаш да си там, където мечовете са извадени, съпруже. — Дейра го изрече с голяма обич.
— Петината — каза Баел. — Ще разрешиш ли петината в Иллиан, когато Самаил падне? — Айилският обичай позволяваше да се вземе една пета от всеки покорен град. Тук, в Кемлин, Ранд го беше забранил — не искаше да предаде града на Елейн оплячкосан.
— Ще си получат петината — отвърна Ранд. Но това, за което мислеше, не беше нито Самаил, нито Иллиан. „Доведи Елейн бързо, Мат.“ Диво се втурна тази мисъл в ума му, надмогвайки тътена на Луз Терин. „Бързо ми я доведи, преди Андор и Кайриен да избухнат.“
ГЛАВА 8
Фигурантката
Егвийн се намести предпазливо на сгъваемия си стол: той понякога имаше склонност да се сгъва сам, когато му хрумне.
— Утре трябва да спрем тук — каза тя. — Лорд Брин казва, че армията изпитва недостиг на храна. Лагерът ни със сигурност изпитва недостиг на всичко.
На дървената маса пред нея горяха две къси лоени свещи. И тя се сгъваше за по-лесно опаковане, но беше малко по-стабилна от стола. Светлината на свещите в шатрата, която й служеше за кабинет, се подсилваше от един фенер, окачен високо на централния кол. Смътната жълтеникава светлина примигваше и мяташе бледи сенки, танцуващи по кърпените платнени стени, далечен отглас на величието на кабинета на Амирлин в Бялата кула, но не това я притесняваше. Честно казано, тя самата беше твърде далече от величието, свързвано обикновено с Амирлинския трон. Знаеше много добре, че шарфът със седемцветните ресни на раменете й е единствената причина някой странник да повярва, че е Амирлин. Стига да не го възприемаха като изключително глупава шега. Странни неща се бяха случвали в историята на Бялата кула — Сюан й беше разказала тайните подробности на някои от тях, — но със сигурност нещо толкова непривично като самата нея едва ли се беше случвало.
— Четири или пет дни ще е по-добре — каза Шериам, без да вдига очи от листовете в скута си. Леко пълничка, с високи скули и зелени очи, тя съумяваше да изглежда елегантна и властна в тъмнозелената си рокля за езда, въпреки че беше кацнала внимателно на един от двата своенравни стола пред масата. Заменеше ли тесния си син шарф на Пазителка на Хрониките с този на Амирлин, всеки щеше да помисли, че го притежава по право. Понякога тя като че ли определено вярваше, че шарфът с цветните ресни лежи на раменете й. — Или може би по-дълго. Няма да навреди, ако попълним запасите си.