Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Имате ли нещо против да пиете чай с мен днес след обед?
Алекс помисли, че сънува. В днешно време хората казваха: „Нека да обядваме заедно…“, или „Какво ще кажете за една бира?“, или „Нека да пийнем по едно“, но никой не би казал „Имате ли нещо против да пием чай?“
— Това… това звучи добре.
— Добре. В три часа.
— Къде?
— Що за въпрос? Разбира се, че тук във фермата. Ще ви чакам, госпожице Гейдър. Довиждане.
Алекс постоя в недоумение няколко секунди, преди да постави слушалката на мястото й. Какво ли беше намислила Сара Джоу, за да я кани на чай?
Кабинетът на доктор Ели Колинс вероятно беше най-претрупаният и най-разхвърляният, в който някога беше влизала. Беше чисто, но навсякъде цареше безпорядък, което беше в унисон с характера на ветеринаря.
— Благодаря, че се съгласихте да ме приемете, доктор Колинс.
— Не се притеснявайте. Този след обед съм свободен. Влизайте и се настанявайте.
Отстрани купчина списания от един дървен стол и покани Алекс да седне. Самият той се настани зад едно бюро, претрупано с книжа.
— Не останах изненадан, когато ми се обадихте — каза докторът непринудено.
— Защо?
— Нат Честейн ме предупреди, че вероятно ще наминете и ще ми зададете няколко въпроса.
— Мислех, че е извън града.
— Това беше преди няколко седмици, веднага след като пристигнахте тук.
— Разбирам.
Алекс беше решила да оползотвори времето си до срещата със Сара Джоу, като разпита ветеринаря. Когато му се обади, той с готовност прие да се срещнат.
— Запознат ли сте с убийството на Селина Гейдър, моята майка? — започна тя, като преднамерено подчерта личната си заинтересованост.
— Разбира се. Тя беше хубаво момиче. Всички я обичаха.
— Благодаря. Баща ви е присъствал на раждането на жребчето онази нощ във фермата на Минтън, нали?
— Точно така. Аз поех работата, след като той почина.
— Бих искала да ми кажете някои неща. Само за семейство Минтън ли работите?
— Не, не съм техен личен ветеринарен лекар, имам си самостоятелна практика. Но да си призная, семейство Минтън ми възлагат толкова много работа, че почти изцяло работя само за тях. Там съм кажи-речи всеки ден.
— И с баща ви ли беше същото?
— Да, но ако мислите, че от страх да не загубя хляба си ще премълча нещо за семейство Минтън, грешите.
— Нямах това предвид.
— В тази страна има много коне и друг добитък и аз имам доста повече работа, отколкото предполагате. Аз съм честен човек. Баща ми също беше такъв.
Алекс кимна въпреки дълбокото си убеждение, че той едва ли ще се изпусне за нещо, което тя да използва като обвинение срещу семейство Минтън.
— Баща ви разказвал ли ви е за убийството на Селина?
— Той плака като дете, когато разбра, че е била убита с един от неговите инструменти.
— Доктор Колинс със сигурност ли идентифицира скалпела като оръдие на престъплението?
— Никога не е имал съмнение в това. Мама му подари този комплект инструменти от чисто сребро за сребърната им сватба. Техните инициали бяха гравирани на дръжките. Скалпелът беше негов. Не можеше да се примири с мисълта, че е бил толкова небрежен и го е изпуснал.
Алекс бързо се надигна от стола.
— За него е било странно, че е изгубил скалпела, който е бил подарък от жена му, така ли?
Доктор Колинс се почеса по бузата.
— Татко обичаше да си пази нещата. Държеше ги в специален калъф от кадифе. И досега не мога да си обясня как този скалпел е изпаднал от чантата му, освен с това, че този ден при кобилата влизаха много хора. Предполагам, че са го избутали в суматохата.
— Вие бяхте ли там?
— Мислех, че това ви е известно. Отидох да гледам и помагам на татко, ако стане нужда. Разбира се, и Рийд беше там. Той беше помагал и при други раждания.
— Рийд е бил там.
— Да. През целия ден.
— Баща ви оставял ли го е сам с лекарската си чанта?
Ели Колинс замълча и Алекс помисли, че не иска да отговори.
— Същото помисли и татко — каза той накрая, — но не мислете, че обвинявам Рийд.
— Не, разбира се, че не. Кой друг идва в конюшнята онзи ден?
— Нека да помисля — той прехапа долната си устна и се опита да си спомни. — Почти всички идваха, по едно или друго време — Енгъс, Джуниър, Рийд, всички работници в конюшнята и ездачите.
— Пейсти Хикъм?
— Разбира се. Всички във фермата бяха разтревожени за тази кобила. Дори Стейси Уолис се отби за малко. Доколкото си спомням, тя току-що се беше върнала от екскурзия по крайбрежието.
Изведнъж всичко в Алекс се преобърна. Опита се да се овладее и да остане спокойна.
— Остана ли дълго?
— Кой, Стейси ли? Не. Каза, че трябва да се прибира, за да разопакова багажа си.