Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
В Артха-шастра се предвиждат строги наказания и ефикасни мерки за борба с антисоциалните елементи: измамни занаятчии и търговци, фалшификатори на монети, нарушители на мерките и теглилките. Специални грижи се полагат за предотвратяване на пожари, наводнения, епидемии, глад. Защитата на населението от престъпления включва профилактика и преследване на хора със съмнителни занятия, разследване на случаи на внезапна смърт, извличане на признания от заподозрени посредством мъчения. Важно място заема защитата на населението от произвола на държавните чиновници, а също и наказанията за нарушение на държавните и обществените повинности.
Както и в други древни общества, едно от тежките наказания било осакатяване или отрязване на крайниците на престъпници, но то често се заменяло с голям откуп. Смъртното наказание е със или без предхождащо мъчение. Особеното в наказателния кодекс на Каутиля, а несъмнено и в наказателната практика, е, че никой брахман не може да бъде подлаган на мъчения или осъждан на смърт. Най-тежкото наказание за престъпления на брахманите са жигосването с неизличимо клеймо върху челото и прогонването от страната. В същото време даже царят не се ползува с имунитет при нарушение на справедливостта или причинени бедствия на страната. Но той има правото да налага тайни наказания на придворните и висшите чиновници.
В книгата на Каутиля подробно се разглеждат основните характеристики на шестте външнополитически средства на държавата: мирът, войната, експедицията, неутралитетът, мирът с едни и войната с други, съюз-ничеството. От внимателното, колебливо или безгрижно отношение към тях зависят нарастването, застоят или намаляването на територията на страната и загубването на нейната независимост. Изхождайки от доктрината за чакравартин, или за императора, разбиран като необходим обединител на всички малки държави в Индия под управлението на най-мощната, Каутиля предлага ефикасна схема на взаимоотношения на различните фактори или на дванадесетте компонента в един кръг от държави: държавата потенциален завоевател в центъра, нейните непосредствени съседи, разглеждани като противници, вероятните приятели на завоевателя, вероятните приятели на противника, приятелите на приятелите на завоевателя, приятелите на приятелите на противника, най-отдалечените врагове и най-отдалечените приятели на завоевателя, свързаните с последните две категории съюзници, неутралните страни. По-на-татък авторът анализира трите сили на държавата — силата на замисъла, силата на съкровището и армията, и степента на енергия, или духа на народа.
В отделна глава Каутиля разглежда шестте външнополитически средства на дипломацията. Според него царят трябва винаги да предпочита мира пред войната и да постига целите си чрез дипломация, а когато се наложи да води война, трябва да търси победа над врага в открита битка — даже с цената на тежки загуби и средства. Подготовката и воденето на войната, набирането, обучението и грижата за армията, организацията на тила, дисциплината сред цивилното население и редица още въпроси, свързани с войната, са разработени много подробно. За да получим най-обща представа за мястото на войната в древноиндийското общество, ще посочим, че през IV в. пр.н.е., когато Александър Македонски покорява не само и не толкова с военна сила някои малки индийски царства, срещу него е готова да се изправи могъщата индийска държава Магадха, чиято армия се състои от осемдесет хиляди конници, двеста хиляди пехотнци, осем хиляди колесници и шест хиляди бойни слона. И може би само бунтът на собствените войници е спасил великия завоевател от поражение.
Практиката на открити и честни сражения с дължимото уважение към противника, възхищението пред неговите воински добродетели, великодушието към победените се закрепва в толкова дълготрайна традиция, че се пренася в известна степен и върху по-късните чужди завоеватели на Индия. Но в първите срещи с тях индийските армии често губят поради високото си чувство за чест и кавалерство. Интересно е все пак, че когато не се водят от любов или някоя друга по-висока цел, индийците се ръководят по-скоро от чувството за справедливост, отколкото от омраза, а противникът е наистина повече противник, отколкото враг. Въпреки това Каутиля не отрича правото на по-слабия да ползува някои макиевелистки средства срещу по-силния. Сеенето на интриги в лагера на нашественика, разрушаването на неговите запаси, организирането на заговори срещу висши държавни и военни служители, даже ликвидирането на врага по време на богослужение можели да бъдат прилагани. Също така в подготовката за нападение влизали добре обмислени и провеждани действия за предизвикване на несъгласие в противниковата страна, внедряване на агенти, плашене на населението с могъществото на завоевателя и с неговата връзка с боговете и т.н. В замяна на това, когато успеел, новият владетел на завоюваната страна трябвало да замени недостатъците на бившия владетел със своите собствени добродетели, и добродетелите на своя предшественик с удвоените собствени добродетели. Той трябвало да прави благодеяния, да опрощава задължения, да раздава подаръци и да присъжда почести на завоюваните. Завоевателят бил длъжен да приеме техния начин на живот, облекло и техните обичаи, да почита техните богове като свои, да следва техните празници и да взима участие в техни веселия и забавления. Отнетите по силата на завоеванието земи трябвало да разпредели сред местното население и да освободи от данъци учените и отдадените на религията; при нужда да въведе по-справедливи обичаи. Така завоюването на други страни в субконтинента означавало не само обединение на тази огромна страна, но и усъвършенствуване на обществото.