Талисманите на Шанара

Сред Елфите се разпространи слухът за приближаването на армията на Федерацията и за надвисналата заплаха. Които желаеха, можеха да се приютят в Арборлон, който трябваше да служи като защитна крепост на Елфския народ. Онези пък, които предпочитаха да останат, където се бяха заселили, трябваше да бъдат готови да бягат, ако Федерацията си пробиеше път. До най-отдалечените места и до Крилатата височина бяха изпратени Летящи ездачи, а навсякъде другаде — вестоносци. Семействата, които се бяха заселили най-близо до града, почти веднага започнаха да се преселват в него. Рен ги настани на лагери, по-далеч от отбранителните укрепления, които в момента се изграждаха. Този път нямаше да изграждат крепостни стени около града. Трябваше да изградят укрепления, които обаче не бе нужно да бъдат нито високи, нито непробиваеми. Скалите на Каролан и водите на Рилска песен предоставяха естествена защита срещу нападения от запад, а откъм север и юг се издигаха високи планини, но Федерацията най-вероятно щеше да дойде откъм изток, през Ренската долина. Всички възможни укрепления трябваше да бъдат изградени там.

Рен разговаря с министрите и командирите на армията надълго и нашироко какви трябва да бъдат тези защитни укрепления. Целият път източно от града чак до равнините беше осеян с гъсти гори, много от които непроходими за такава голяма войска като тази, която настъпваше. Федеративната армия явно бе решила да нападне с цяла сила и да разбие Елфите с един удар, тъй че да се разпръсне сред дърветата не бе приемливо за нейните командири. Ето защо се налагаше да настъпи през Ренската долина и да върви по главния път западно от града, а там да се разгърне. Но и такова настъпление нямаше да бъде лесно. Пътят не бе използван много отдавна — още откакто Елфите бяха изчезнали от Западната земя. Голяма част от пътя бе отново обраснал с дървета, тъй че понастоящем приличаше повече на пътека, отколкото на път. Беше тесен, криволичещ и имаше редица места, където една малка армия можеше да задържи за известно време доста по-голяма. Укрепления трябваше да са построят на колкото се може повече от тези места, доколкото позволяваше времето, да се използват ями и трапове, за да се бави напредването на армията. През това време главната Елфска армия трябваше да се опитва да бави Федеративните сили сред тревните площи на изток, разчитайки кавалерията, стрелците и Летящите ездачи да отблъснат силно превъзхождащата ги пешеходна войска. Ако този план се провалеше, трябваше да се изгради едно последно укрепление в Ренската долина.