Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Битката се водеше точно там. Армията на гномите се беше разпростряла по широкото пространство на далечния край и по склоновете отвъд, както и по протежението на пътеките и скалните склонове, които се спускаха надолу. Многочислена и мощна, тя се бе надигнала срещу назъбените каменни стени на Капаал като черна вълна от бронирани тела и размахани оръжия. Мъчеше се да направи пробив в укрепленията, които отбраняваха крепостта. Катапулти мятаха огромни камъни в гаснещата светлина и размазваха с невероятна сила бронята и плътта на защитниците джуджета. Виковете и стенанията се извисяваха над металния звън на желязо и мъртви тела се стелеха надлъж и нашир. И джуджетата, и гномите — в далечината мънички същества без лица — се биеха пред укрепленията и бяха помитани от касапницата на сражението.
— Ето какво са направили гномите с Капаал! — извика Форейкър. — Обсадили са я! Това обяснява защо толкова безстрашно се бяха разположили в Клина!
Джеър мина напред, за да може да види по-добре какво става:
— Джуджетата в капан ли са попаднали? — попита той тревожно. — Не могат ли да се измъкнат?
— О, те много лесно биха могли да се спасят, но няма да го направят. — Елб Форейкър погледна мрачно младежа от Вейл. — Под земята има тунели, които водят и към двете страни на планината, тайни проходи, предвидени за бягство, в случай, че крепостта падне. Ни нито една армия не може да пробие през стените на Капаал, затова джуджетата ще останат в крепостта и ще я защитават.
— Но защо?
— Шлюзите и бентовете — посочи Форейкър с ръка към тях. — Виждаш ли водите на Силидълън? Те са почернели от отровата на Призраците Морди. Отровени са. Бентовете не позволят на водата да продължи по земите на запад. Шлюзите контролират течението й. Ако крепостта бъде изоставена, бентовете ще попаднат в ръцете на врага. Гномите ще отворят шлюзите и ще изпразнят цялото езеро Силидълън. Водите ще потекат по земите на запад и ще отровят цялата земя, през която минават, ще убият живота по нея. А те са способни да направят това. Призраците Морди ще се погрижат злото да бъде сторено. Дори и Кълхейвън ще загине. — Поклати мрачно глава. — Джуджетата никога няма да допуснат подобно нещо.
Джеър погледна отново разразяващата се долу битка, ужасен от жестокостта й. Крепостта беше обсадена от толкова много гноми. Възможно ли беше джуджетата да ги възпрат?
— Как ще се промъкнем през цялата тази бъркотия? — попита Гарет Джакс, който изучаваше склона.
Джуджето беше потънало в мисли:
— Когато се стъмни, ще тръгнете на изток по възвишенията. Така ще останете над лагера на гномите. Ще минете край Силидълън, ще слезете до реката и ще я прекосите. После тръгнете на север. Там ще бъдете в безопасност. Замълча и протегна ръка. — Късмет, Гарет.
Майсторът на бойните изкуства се наежи:
— Късмет ли? Надявам се, че не мислиш да оставаш.
Другият сви рамене:
— Какво има да му мисля. Всичко е решено.
Гарет Джакс го изгледа изумен:
— Тук с нищо не можеш да помогнеш, Елб.
Форейкър поклати бавно глава:
— Някой трябва да предупреди гарнизона, че мостът при Клина е съборен. В противен случай, ако се случи най-лошото и Капаал падне, те ще се опитат да се измъкнат през планините и там ще попаднат в капан. — Сви рамене. — Освен това Хелт може да ви води в тъмнината по-добре от мен. И без това не познавам местността след Капаал. Оттам нататък ще трябва да ви води гномът.
— Слушай, ние се споразумяхме, нали така. Всичките шестима. — Тонът на Майстора на бойните изкуства беше станал недружелюбен. — Имаме нужда от теб.
Джуджето стисна зъби и отвърна хладно:
— Те също имат нужда от мен.
— Остави го да върви — измърмори тихо Елб. — Той има право на избор.
— Изборът беше направен в Кълхейвън — стрелна го Гарет Джакс с леден поглед.
Джеър изтръпна. Искаше да каже нещо — нещо каквото и да било — само и само да намали напрежението между джуджето и Майсторът на бойните изкуства. За съжаление нищо не можеше да измисли. Хвърли поглед на Слантър, за да види какво мислеше той, то гномът седеше абсолютно безучастен към всички.
— Имам идея — каза изведнъж Еден Елеседил. Всички погледи се втренчиха в него. — Може и да не се получи, но си заслужава да опитаме. — Наведе се напред. — Ако успея да се доближа достатъчно до крепостта, бих могъл да прикрепя съобщение към една стрела и да я изпратя вътре. Така ще предупредим защитниците какво е станало с Клина.
Гарет Джакс се извърна към Форейкър: