Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Версайският мирен договор задължи победена Германия да заплати огромни репарации. Освен отнемането на колониите, предаването на добива на въглища и желязна руда, конфискуването на търговския флот доведената до окаяно положение от войната Германия трябваше да заплати 132 милиарда златни марки военни обезщетения и 150 милиарда златни марки (около 600 милиарда днешни западни марки) собствени военни дългове. И най-лошият стопановед ще разбере, че това са неизпълними условия.
Пръв английският министър-председател предложи единственото възможно решение. Преди всичко Германия ще трябва икономически да се изправи на краката си и едва тогава да се говори за заплащане на военните щети. Но за да се постигне това, ще трябва да се нормализират икономическите и политическите отношения между европейските държави. Ето защо през април 1922 г. английското и френското правителство свикаха международна конференция в Генуа.
Генуезката конференция означаваше повратен пункт в развитието на международните отношения. За пръв път след войната Германската ваймарска република участвуваше като самостоятелен и равностоен партньор. В конференцията взеха участие също и представители на Съветския съюз, пренебрегван дотогава от западните сили. Разбира се, западните сили поканиха съветска делегация не безкористно, особено французите, които се надяваха да бъде признат старият дълг от тридесет милиарда златни франка, които някога френското правителство бе дало на руския цар за въоръжаване на армията срещу Германия. Английската делегация пък си правеше сметките да утвърди исканията на английските акционери относно национализирането на нефтените дялове. Съветската делегация обаче бе получила точни указания от Ленин да не прави никакви отстъпки, що се отнася до вътрешните въпроси на новата държава.
Народният комисар Г. В. Чичерин пристигна със сътрудниците си в Генуа, готов да преговаря по международните отношения. Имперският канцлер Вирт и министърът на външните работи Валтер Ратенау, ръководители на германската делегация, съставена от седемдесет експерти, се надяваха че на тази конференция най-после ще се намери решение, което да доведе до възстановяването на германската промишленост. Ратенау искаше да се споразумее със западните сили, които не можеше да пренебрегне, но същевременно бе готов да преговаря и с Чичерин. Преговорите се протакаха. Причината за това бяха английските и френските разговори с германците, които бяха насочени единствено към изолирането на Съветския съюз.
Скритите интереси на партньорите торпилираха предполагаемите споразумения. Даже и тайните английско-френски-съветски преговори останаха безрезултатни. Тогава, донякъде по необикновен начин, съветската делегация внесе ново предложение.
На петнадесети април в два часа през ноща в хотела, където бе делегацията на Германия, зазвънява телефонът. Сабанин, пълномощникът на Чичерин, искаше разговор с германския посланик Малтцан и го молеше да бъде любезен да предаде на ръководителите на германската делегация следното съветско предложение: двете делегации да се срещнат и на двустранни преговори да об-
съдят проблемите, интересуващи двете страни. Посланикът Малтцан веднага докладва на министъра на външните работи на съветското предложение. Ратенау разбира, че Съветският съюз подава ръка за открит разговор, който би могъл да доведе до конкретни резултати.
Сутринта германската и съветската делегация се срещат и още същия ден Ратенау и Чичерин подписват договор за взаимно анулиране на военните дългове. Освен това правителствената делегация на Германия се отказва от досегашните си искания за възвръщане на национализираните предприятия на германските собственици или за изплащането на компенсации при условие, че Съветският съюз не ще признае компенсация и на другите капиталистически страни.
Споразумението влезе в историята под наименованието Рапалски договор. В него се съдържаха основните предпоставки за нормализиране на взаимните търговски връзки на принципа на взаимната изгода. Двете страни създадоха дипломатически отношения.
Рапалският договор бе голям политически успех. Чичерин съумя да осуети плановете на западните капиталистически държави за създаване на затворен кръг около Съветския съюз.