Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Второто действие на трагедията се разигра половин столетне по-късно. Западногерманският журналист Ер-тел, проучвайки тогавашните документи, за да напише сценарий за телевизионен документален филм по случай петдесетгодишнината от двойното политическо убийство, установява нещо неимоверно. Осъденият лейтенант Фогел бил невинен — убиецът бил друг, който и до днес живее спокойно във Федерална република Германия.
Но нека още веднъж разгледаме тогавашните събития, този път с безпристрастния поглед на поколение, за което 1919 г. е вече история. Берлинският хотел „Еден“ е превърнат в щаб на контрареволюционните части, съставени от най-различни военнослужещи, останки от всевъзможните видове войски, от моряци до егери. Командир на тази част, която потегля към столицата, за да я спаси от революцията, е болният и уморен от дългата война генерал-лейтенант Бернхард фон Хофман. Негов заместник обаче е усърдният капитан от генералния щаб Валдемар Пабст, стремящ се да заслужи похвала от новия режим, който решава да бъдат убити Либкнехт и Люксембург. Но тъй като нямал кураж да реализира лично плана си, дава сто марки в ръцете на редник Рунге, за да свърши черната работа вместо него. Затова Ото Рунге е толкова старателен, затова той се връща бързо в хотела, за да завари ескорта с Роза Люксембург и да заслужи сребърниците на Юда. Само че малко закъснял.
Тогава кой е убил Роза Люксембург? Всички показания на обвинени и свидетели се въртят около някакво неизвестно лице, което скочило на стъпалото на потеглящия автомобил. Скоро след това се чул изстрел.
Едва при съдебното следствие, водено през 1922 г., шофьорът на автомобила Яншков се осмелява да проговори. Той заявява: „Това бе флотският лейтенант Херман Вилхелм Зухон.“
Изпращат на лейтенант Херман Зухон призовка, но той не се явява. Набързо се преселва в Австрия. За съдия-следователя това навярно е било достатъчно и приключва делото. Може би не се е опитал дори и да поиска от австрийските власти да предадат убиеца.
Днес вече твърде старият Валдемар Пабст живее във Федерална република Германия. И тъй като според западногерманските закони убийството на Либкнехт и Люксембург е престъпление, което отдавна е загубило давност, през 1959 г. Пабст спокойно разкри истината пред публициста Гюнтер Нолау.
Валдемар Пабст, за когото журналистите говореха, че е съвсем склерозирал, вече не се опитваше да скрие факта, че той е бил инициатор на двойното убийство и дори посочи мотивите за това трагично решение. Няколко пъти уж бил слушал двамата комунисти да говорят на митинги, разбрал колко внушаващи са техните речи и че в редиците на контрареволюционерите няма равностойни на тях личности, които да им съперничат. Затова решил да ги ликвидира като опасни противници.
И след като му се удава възможност да командува фактически гвардейската конна дивизия, издава заповед да бъдат арестувани и доведени в хотел „Еден“. Изобщо не е мислил да ги изпраща в Моабитския затвор. Според предварително уговорения план в Роза Люксембург стрелял тогавашният флотски лейтенант Херман Зухон на кръстовището недалеч от хотел „Еден“.
И наистина никой не успя със сигурност да докаже, че Курт Фогел е бил убиецът. Но също така остана загадка упоритото мълчание на Фогел.
Убиецът на Роза Люксембург живееше в Западна Германия и облагодетелствуван от съществуващия закон, той заведе дело срещу телевизионното студио на Южногерманското радио заради документалния филм, излъчен по случай петдесет години от провокационното политическо убийство, като поиска Щутгардският земски съд да му признае обезщетение от двадесет хиляди марки за накърнена репутация.
Но и това дело, макар и гражданско, разкри нови факти за фашистките методи на контрареволюционерите през 1919 г. На щутгардския процес между другото даде показания и барон Алберт Вехмар, който през 1919 г. бил лейтенант от гвардейския конен дивизион и видял с очите си, когато военният ескорт довел и отвел арестуваните. През 1970 г. Алберт Вехмар заяви:
„Още същата вечер, а и по-късно сред офицерите в хотел «Еден» и сред персонала на хотела се говореше, че някой си лейтенант Зухон скочил бързо на стъпалото на автомобила, отвеждащ Роза Люксенбург, и стрелял в нея.“
Но въпреки това многоуважаваният господин убиец си остана ненаказан.
Берлин — Кьонигсалее
Завърши Първата световна война. Седемдесет милиона мъже от тридесет и четири враждуващи помежу си държави воюваха по фронтовете. Десет милиона загинаха, а още двадесет измряха в болниците. Военните разходи достигнаха фантастични размери — над двеста милиона долара. Представителите на участвуващите страни подписаха в Компиен примирие. Народите биха могли да заживеят спокоен и мирен живот, но ето че бе убит Матиас Ерцбергер, защото от името на германската делегация бе подписал компиенското примирие. Макар без военни униформи германските наемници решиха да продължат ролята си на войнолюбци.