Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
След приключването на Първата световна война и след като в Европа играчите все още не бяха си раздали картите за следващата игра, през ноември 1918 г. австрийският парламент бе гласувал единодушно за решението, съгласно което Австрия трябваше да стане „част от Германската република“. Във Версайския и Сенжерменския мирен договор това решение не бе намерило потвърждение. Напротив, бе изразено категорично становището против обединяването на двете немски говорещи страни.
По-късно с идеята за присъединяването на Австрия се залови Хитлер, тъй като тя отговаряше на замисъла му да разшири жизненото пространство и да завладее Европа. Но конкурентният диктатор и съсед на Австрия от другата страна Бенито Мусолини бе категорично против, защото по отношение на Австрия той си имаше свои планове. Дуче беше нащрек и дебнеше Хитлер, защото в негово лице той виждаше свой съперник. До подписването на пакта и до създаването на оста Рим — Берлин имаше още много време, така че диктаторът Долфус и диктаторът Мусолини имаше защо да бъдат приятели.
Мусолини не придаваше особено значение на нарастващото влияние на Хитлер върху европейската политика, но той се противопостави на присъединяването на Австрия от друга гледна точка: Австрия, както и Унгария и Югославия влизаха в неговата зона на действия.
Така интересите на италианския дуче и Долфус се оказаха общи и австрийският канцлер получи уверение от Мусолнни, че не трябва да се страхува от Хитлер, тъй като за суверенитета на Австрия гарантира фашистка Италия.
На Хитлер бе известно какво става на невидимия фронт, въпреки това не се отказваше от замисъла си да присъедини Австрия, но и не искаше да озлоби Мусолини, тъй като все още се нуждаеше от него. Ето защо заложи на своята пета колона — Австрийската националсоциалистическа партия.
В протоколите от Нюрнбергския процес е записано показанието на някогашния консул на Съединените щати в Берлин Джордж С. Месершмид. Като свидетел той заявява следното: „Скоро след завземането на властта от нацистите високопоставени правителствени фактори ми казаха, че от икономическа гледна точка присъединяваното на Австрия е неизбежно и политически необходимо и затова те ще го осъществят на всяка цена и с всякакви средства.“
За терористичните действия на австрийска земя, пред-ставляващи част от подготовката на Хитлер за аншлуса, консулът заявява, че високопоставени нацистки дейци приззнали пред него, че самите те са ръководели тези действия.
Хитлеровата пета колона застрашаваше и провокираше не само австрийските граждани!. Канцлерът Долфус също влизаше в сметките й. В случай, че не бъде послушен, го очакваше смърт. Провокациите, диверсиите, терористичните действия на нацистите и на импортираните „съветници“ от Мюнхен стигнаха дотам, че австрийското правителство бе принудено да издаде спе-циален декрет, съгласно който се наказваше със смърт всеки, който дори само съхраняваше взривни вещества. Въпреки това обаче бяха заловени и изправени пред съд седем нацисти, в които бе намерен динамит. По Мюн-хенското радио бе направено изявление, че за живота на тези нацисти отговаря с живота си лично канцлерът Долфус, а на 23 юли 1934 г. радиото съобщи, че денят на равносметката с Долфус наближавал.
Канцлерът се изплаши. И основателно. Неотдавна, през „нощта на дългите ножове“, Хитлер бе премахнал по най-безогледен начин противниците си в партията и не остави никакво съмнение, че в своята политика е готов да използува и най-жестоките методи. Долфус разбра какво означават мюнхенските заплахи и за всеки случай изпрати семейството си в Ричоне под защитата на приятеля си Мусолини с надеждата, че скоро и той ще замине при тях.
Долфус допусна грешката, която правят мнозина диктатори — вярваше, че е всемогъщ. Той наистина бе забранил Националсоциалистическата партия, държеше здраво в ръцете си полицейския апарат на страната, но самите националсоциалисти остави на работа в органите на властта и в правителствените учреждения.
Техните водачи Глас, Вьохтер и Вайденхамер подготвяха метеж, чиято цел бе да се завземе властта от Австрийската нацноналсоциалистическа партия, като разчитаха и на влиятелни помагачи. Както австрийският министър на вътрешните работи майор Емил Фай така и Ринтелен — посланик в Рим — нямаха нищо против свалянето на Долфус, стига политическият преврат да им осигури по-високи постове.
Фридолин Глас бе положил основите на нацистката организация в армията, а по-късно, когато долфусовци създадоха въоръжения вербунд, той организира „Дойче золдатенбунд“. По-късно тази организация получи наименованието „Милитерщандарт“ и се превърна във военна терористична диверсионна организация. Помощници на Фридолин Глас бяха Холцвебер, Домес и Ото Планета. Тъй като всички ги познаваха като върли нацисти, през 1933 г. те бяха принудени да напуснат австрийската армия. Така че разполагаха с достатъчно време за подготовката на метежа.