Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Данните са предоставени на редакцията от самите щабни офицери на гвардейската конна дивизия. Наистина официални данни, но затова пък съвсем неверни. Както ще се окаже по-късно, продиктували са ги самите убийци като оправдание за злодеянието си.
Вестник „Фрайхайт“ помества изказването на очевидец, който по време на убийството стоял пред хотел „Еден“. „Съобщението за убийството на доктор Либкнехт и Роза Люксембург не отговаря на истината. И двамата бяха убити пред хотела от войници, подтикнати от офицерите. Някой блъсна Либкнехт с приклада, а след това го удари още веднъж малко преди да се качи в колата. Той падна на земята. За тълпа пред хотела изобщо не може и да става дума, тъй като околните улици бяха затворени.“ На следващия ден вестник „Фрайхайт“ също отпечатва изявление на друг очевидец:
„Убийството извършиха войниците под ръководството на офицерите, а не тълпата. Всички, които бяха в хотела, дори и персоналът на хотела, би трябвало да потвърдят, че в посоченото време пред хотел «Еден» не е имало никаква тълпа.“
Този свидетел разкрива и още един, не по-малко важен факт. След като във вестниците излязло полуофициалното съобщение за събитието, управителят на хотела свикал целия персонал, прочел им статията и подчертал, че не съветва никого да говори нещо по-различно от написаното. Не всички обаче се изплашили. Някои от служителите на хотела потвърдили, че войниците са били жестоко двамата комунисти, след което са застреляли Либкнехт в колата, а Роза Люксембург са отвели от хотела в безсъзнание, а може би и мъртва. Когато шофьорът се върнал през нощта, казал, че хвърлили мъртвата в канала.
Общественото мнение не се помирява лесно, налага се да се предприеме углавно преследване срещу убийците. Главният съдебен съветник към военния съд получава заповед да започне разследването на двете убийства, но да не бърза с процеса. Заподозрените спокойно си прекарват времето в не дотам строгия арест, посещавани непрекъснато от приятели. Те редовно са информирани за хода на следствието от лейтенант Вилхелм Канарис, бъдещия шеф на нацисткия абвер.
През това време обаче журналистите успяват да се доберат до съществени факти и разбират, че офицерите играят непочтена игра.
Става съвсем ясно, че убийството не е случайно, не е дело и на разгневена тълпа, а предварително и грижливо подготвена акция. Ето защо напълно
обяснимо е защо колата е минала по страничния и съвсем глух път през неосветената зоологическа градина. Не случайно моторът се е повредил тъкмо там, където било най-тъмно, и веднага след злодеянието двигателят пак заработил. Шофьорът с пълен газ се отправил с трупа на Либкнехт към спасителния пункт. Там убийците предали трупа и казали, че е на неизвестен мъж.
След преценката на новите обстоятелства прозвучава безсмислено и твърдението, че тежко раненият Либкнехт се е опитал да бяга. Та след удара с приклада той едва се е движел. В действителност убийците са се спрели на безлюдно място, извели са Либкнехт от колата, отвели са го малко встрани и там хладнокръвно са го застреляли.
Капитан Пфлуг-Хартунг изстрелял смъртоносния куршум. Негов съучастник бил редник Рунге, който навярно се е върнал незабавно в хотела, тъй като стоял с колегата си Трьогер пред входа, когато лейтенант Фогел и неговият ескорт извеждали през фоайето на хотела Роза Люксембург. Двамата излезли през въртящата се врата и възбуденият Рунге ударил арестуваната с приклада по главата. Тя паднала и останала безжизнена на земята, но въпреки това Рунге още веднъж я ударил силно.
Натоварили бездиханното тяло на колата и по време на движение лейтенант Фогел уж бил стрелял в главата на може би мъртвата вече Роза Люксембург, след което хвърлили трупа в канала. Същевременно твърдели, че разгневената тълпа я грабнала от колата и не се знаело къде я е отнесла. Явна лъжа!
При разследването на случая, който офицерите се опитват да потулят, важна роля изиграват журналистите от комунистическия вестник „Роте фане“. Те издирват свидетели и отпечатват техните изявления. Изобличават оберлейтенант Фогел в това, че е хвърлил трупа на Люксембург в канала, и под тежестта на доказателствата го принуждават да признае вината си. Издава се заповед за арестуването му. Но от самото начало Фогел твърди, че убиецът не е той. В края на февруари арестуват и останалите офицери.
На 8 май 1919 г. пред военния съд са изправени седем подсъдими: редник Ото Рунге, капитан Хорст фон Пфлуг-Хартунг, флотски оберлейтенант Улрих Ритген и флотски оберлейтенант Рудолф Либман — всички обвинени в умишлено убийство на доктор Карл Либкнехт, а оберлейтенант Курт Фогел — в убийството на доктор Роза Люксембург.