Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Съгласно плана те отиват на брега, където трябвало да чака моторницата, но явно тя е чакала предишния или на следващия ден. Просто в суматохата сбъркали датата. Паникьосват се. Обзема ги страх за собствения им живот, опитват се да избягат и се насочват към Швейцария, но не успяват да стигнат границата. В долината на река Заале разбират, че полицията е по петите им. Десетки хиляди полицаи ги търсят из цялата страна по снимките, разлепени по всички будки и дюкянчета. Решават да се откажат от намеренията си да избягат зад граница и се укриват в кулата на старинния замък Залек в жилището на писателя д-р Ханс Вилхелм Щайн. И там именно ги открива полицията. Кордон от униформени полицаи обкръжава убийците. Напразно Ернст фон Саломон, заминал за Мюнхен, се опитва да осигури на атентаторите пътя за изтегляне.
Призовават ги да се предадат. Отказват. Тогава полицията открива огън. Улучват първо Ервин Керн. Фишер успява да извика „Живеем и умираме за идеалите си.“ — доближава пистолета до слепоочието си и натиска спусъка.
Останалите съучастници в атентата бяха изправени пред държавния съд в Лайпциг през октомври 1922 г. Държавният обвинител д-р Ебермайер характеризира атентата като убийство от низки и безчестни подбуди без политически мотиви. Двама от убийците бяха мъртви. Шофьорът на автомобила Техов бе осъден на петнадесет години затвор, а останалите от осем години до два месеца условно. Скоро обаче всички бяха амнистирани. Хитлер, за когото по този начин бяха подготвили почвата, се погрижи престъпниците да бъдат възвеличени.
След осъждането на атентаторите на мястото на убийството била положена паметна плоча, за да напомня на минувачите за опасността от терора. Нацистите обаче я премахват. Вместо това построяват паметник в замъка Залек и правят от убийците мъченици на Райха. Но тази легенда просъществува кратко. Изчезна заедно с нацизма, който се опитваше чрез терор да наложи волята си на целия свят.
Падането на канцлера Милиметерних
Наричаха го Милиметерних, защото бе дребен на ръст и управляваше така безогледно, както неговият някогашен предшественик Метерних. Истинското му име бе Енгелберт Долфус — федерален канцлер на Австрия, превърнал се в истински диктатор. Тогавашният австрийски президент Миклас бе заявил, че Долфус е престъпник, който го принудил да извърши ужасни неща.
Греховете на деспота, люшкащ се между Хитлер и Мусолини, са известни. Той се стремеше към неограничена власт. Ето защо, след като през 1933 г. застана начело на правителството (заемаше и длъжността министър на външните работи), Долфус организира преврат, който му осигури монополни позиции и се превърна в пълновластен тиранин. Той ликвидира свободата на печата и събранията, обяви извън закона комунистическата партия, даже и нацистката партия, и се опита да прокара собствено схващане за фашизма.
През февруари 1934 г. реши да се избави от противниците си чрез политическо убийство и предприе репресии срещу водачите и дейците на Социалдемократическата партия. Извършени бяха масови арести. Срещу съпротивяващите се работници във виенските предградия Долфус изпрати въоръжени до зъби военни части, а останалите работнически центрове бяха заети от фашистки отряди. На барикадите срещу защитниците на свободата стреляха войници с бойни патрони.
Цели три дена виенските герои се отбраняваха, но не издържаха. В уличните боеве загинаха към хиляда и триста работници, други няколкостотин бяха принудени да минат в нелегалност. Наближаваше краят на бор-бата, военните съдилища ка Долфус осъдиха девет работнически водачи на смърт.
Канцлерът Милиметерних излезе победител. Той ликвидира Социалдемократическата партия и за по-голяма сигурност забрани и останалите политически организации. След като завзе цялата власт, той натрапи на Австрия и нова конституция.
„В името на всемогъщия бог, от когото произтича цялото право, австрийският народ получава конституция на своята християнска немска държава…“
Това бяха последните проблясъци на свободата, след което управляваща сила бе волята на канцлера. Според конституцията, единствен източник ма държавната власт остана Австрийският отечествен фронт, но негов председател бе Долфус. Президентът бе избиран от Събранието на австрийските кметове, но петте хиляди кметове бяха напълно зависими от правителството, защото то ги назначаваше.