Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Председател на полевия трибунал е съветникът към военния съд Ерхард, заседатели са съветникът към военния съд Майер, лейтенант Вилхелм Канарис и двамата представители на гвардейската конна дивизия Ернст и Химилевски. Държавен обвинител е съветникът към военния съд Йорнс.
Процесът започва около девет часа сутринта, но само след тридесет минути няколкото журналисти разбират, че са станали свидетели на добре подготвен фарс.
След поражението на нацистка Германия през 1945 г. редник Ото Рунге бе изправен отново пред съда за убийството на двамата комунисти. Неговото показание още веднъж разкри нечистата съвест на тогава вече мъртвия шеф на Хитлеровото разузнаване. Рунге заяви, че пет дена преди откриването на процеса Канарис предал на Фогел отлично фалшифициран паспорт № 2575 на името на Курт Велзен, а на Рунге освен фалшиви документи и хиляда марки за път и се опитал да измъкне от затвора Фогел по такъв фрапиращ начин, че не са могли да си затворят очите дори посветените в тайната пазачи. Случаят станал достояние на широк кръг хора и Канарис трябвало да бьде арестуван. Но още същия ден бил пуснат на свобода.
Показания дават Фогел, капитан Пабст и другите осем свидетели, като предъвкват все едно и също, опитвайки се да замъглят картината на престъплението. Зад банката за свидетели застава доктор Валтер Грюцнер, който с няколко изречения разваля добре скалъпеното дело. Три дена след убийството той бил назначен за командир на охранителния отряд в хотел „Еден“. Когато приемал дежурството от лейтенант Зандер, бил изненадан много от следния факт:
„Господин лейтенант Зандер ме дръпна и ми пошепна, че трябвало да ме помоли, доколкото си спомням по заповед на господин капитан Пабст, да поговоря с войниците да свидетелствуват разумно…“
Валтер Грюцнер бил юрист и отказал да изпълни заповедта, като подчертал, че нареждането на капитан Пабст е наказуемо подтикване към лъжесвидетелство.
Лейтенант Зандер, когото съдът също изслушва, потвърждава, че Грюцнер е прав, но го коригира в смисъл, че заповедта получил от капитан Пфлуг-Хартунг, а не от Пабст.
Следващите свитедели вече играят ролята си съобразно с режисурата, единодушно уличават оберлейтенант Курт Фогел в убийството на Роза Люксембург, дори твърдят, че също по негова заповед войниците хвърлили трупа и в Ландверканал. Но в показанието на Фогел се появява пукнатина, той признава, че до шофьора седял още един мъж, чието име не желае да разкрие. От протоколирания разпит на свидетелите заслужава да се спомене показанието на Алкер. То е особено важно за епилога, който ще се разиграе половин столетие след убийството. Тогава, през 1919 г., Алкер дава следното показание:
„Щом колата потегли, на задното стъпало скочи офицер и едва изминала десетина метра, той отново удари госпожа Люксембург, а малко след това се чу изстрел. Върнах се в караулното. След около час дойде Рунге и започна да оправя леглото си. Същевременно се върна и отрядът, който навярно бе откарал доктор Либкнехт. Войниците се забавляваха шумно, имаха две бутилки вино и няколкостотин цигари, които разпределяха помежду си. Отидох при тях до масата, за да се осведомя дали наистина доктор Либкнехт е мъртъв. Един от приятелите ми отговори, че бил надупчен като решето. На въпроса ми, кой им е дал цигарите и виното, отговориха, че са ги получили от офицерите.“
Със заключителната си реч държавният обвинител също се старае да заслужи признание. Той подчертава смекчаващите вината обстоятелства и макар че иска строга присъда за убийците, той всъщност е на тяхна страна. Неговото слово е агитация:
„Трябва да признаем като смекчаващо вината обстоятелство досегашната безукорност на подсъдимите, изключително добрите служебни характеристики на офицерите, които им дадоха техните началници, както и да се вземе под внимание, че през цялата война са били на фронта. Господа, войната за жалост донякъде заличи границата между понятията «право» и «безправие» и разликата между морално и неморално поведение. Човешкият живот днес няма особена стойност. Революцията в нашето отечество съшо не допринесе за издигането на нравственото ниво. Трябва да вземем пред вид и нервното състояние на всички ни, та ние не живеем в нормални условия. Трябва още да разберем, че никой от обвиняемите не е бил подтикнат към деянието от низки и безнравствени подбуди, а е извършил престъплението в крайно бурно време въз основа на неправилно разбирани политически интереси.“
Осъждат Рунге и Фогел на четири годиш: затвор и ги уволняват от армията, всички останали си отиват от съда направо в къщи.