Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
С това показание се обяснява и последното неизяснено обстоятелство. Впрочем по тялото и по лицето на Распутин били открити подкожни кръвоизливи. Черепът му бил пукнат и при аутопсията се установило, че раните не са от леда на Нева.
Княз Юсупов подробно рисува пред съда деянието си, съдията с интерес изслушва драматичното описание на убийството и осъжда филмовата компания „Метро Голдуин Майер“ за това, че чрез сцената на прелюбодеяние на филмовата принцеса Чегодиева е навредила на репутацията на действителната княгиня Юсупова, като поисква за молителката парично обезщетение на стойност 25 000 лири стерлинги.
Това е последният и може би най-удивителният знак, поставен след атентата срещу пазача на царските фенери. И тъй като се предполага, че съпрузите Юсупови са имали обща каса, княз Юсупов се оказва първият и навярно единственият атентатор, който не само че не е съден за извършеното политическо убийство, но и спечелва от него.
Достопочтеният господин убиец
Цели четири години армиите на европейските държави се избиват взаимно, по бойните полета загиват милиони. Америка решава да изпрати пресни сили в Европа. В Русия побеждава Октомврийската революция. Германия, изнемощяла от глад поради блокадата, пада на колене. Край на войната, народът ликува, но се и бунтува.
В Кил избухва моряшки бунт, по корабите на Вил-хелмовия флот се появяват червени флагове. А кайзерът, разбрал, че работата ще опре до кокала, на 9 ноември 1918 г. се оттегля и избягва в неутрална Холандия. Австроунгарската монархия получава туш още по-рано.
Войната завършва, избухва революцията.
Два дена преди да абдикира кайзерът, радикалният социалист журналистът Курт Айснер организира в Мюнхен революционен преврат. Въстаническата вълна залива цялата страна. Спартаковци под ръководството на Карл Либкнехт, Роза Люксембург и Вилхелм Пик на връх на Нова година основават Германската комунистическа партия, която става ръководна сила на революцията.
Само след десет дена обаче към столицата потеглят военни части, по улиците маршируват отряди от доброволци, Носке, социалдемократ и депутат в Рейхстага, усетил накъде духа вятърът, влиза в Берлин начело на въоръжени корпуси, упълномощен да ръководи защитата на републиката. Неговите хора заемат редакциите, печатниците и изведнъж срещу революцията се изправят три хиляди въоръжени войници, едно непреодолимо превъзходство.
Мнозина избягват зад граница, други остават. Карл Либкнехт и Роза Люксембург минават в нелегалност, като организацията им подготвя сигурно убежище, но имперските офицери все пак ги проследяват и след два дена се стига до първото следвоенно двойно политическо убийство, което разтърсва света, копнеещ за мир.
На 16 януари в сутрешните берлински вестници се появява съобщение за арестуването на Либкнехт. За да потвърди, че Либкнехт наистина е останал в страната, редакторът се позовава на неговата статия в ежедневника на Германската комунистическа партия „Роте фане“, в която Либкнехт заявявал, че не се отказва от ръководството на спартаковци, че комунистическите вождове не са избягали, че ще се борят до крайна победа.
Карл Либкнехт и преди това е бил непредпазлив, за което Роза Люксембург го е упреквала. Но в случая и двамата подценили опасността. А може би е била една нещастна случайност. Но още същата вечер след из-лизането на статията му жителите на Вилмерсдорф започнали да си шушукат, че Карл Либкнехт се укрива при свои познати, съпрузите Маркусон, на ул. „Манерхаймщрасе“ № 43.
Ченгетата подочули за това, арестуват Либкнехт, натоварват го на кола и го откарват в хотел „Еден“, недалеч от берлинската зоологическа градина. Хотелът е зает от щаба на гвардейската конна дивизия. Отначало Либкнехт отричал своята самоличност, но при обиска у него намират няколко писма с името и адреса му, а по бельото му имало и монограм. Тъй като е твърде известен от публичните си речи, при очна ставка свидетелите потвърждават, че действително е Карл Либкнехт.
Още същия ден вечерните издания на берлинските вестници съобщават за зверското убийство. Карл Либкнехт и Роза Люксембург са мъртви. Според донякъде официалното описание на случая във „Фосише цайтунг“, Карл Либкнехт бил застрелян при опит за бягство, а Роза Люксембург — по пътя за предварителния арест.