Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Валтер Ратенау, изключителен държавник и удивителен човек, макар и от позициите на капиталистически предприемач, бе един от първите, който разбра, че Съветският съюз е политически факт, че ще трябва да се взема под внимание новата държава на работниците и селяните и че европейската и световната политика ще трябва да се вслушват в гласа на многомилионния народ. И тъкмо това отношение бе една от причините за насилствената смърт на Ратенау.
Когато Ратенау се завръща от Генуезката конференция, при това единствен, който освен Чичерин може да се похвали с видим успех, подстрекателската кампания на реакционните кръгове стига дотам, че в берлинските предградия се появяват призоваващи надписи: „Убийте Ратенау!“
На базата на прочутата с печална слава морска бригада на Ерхард, която след метежа на Кап е обявена извън закона, под командуването на капитан II ранг Ерхард, прикриващ се под маската на консул Айхвалд и под лъжефирмата „Баварска общност за дървообработване“,
е създадено тайното дружество „Организацион консул“. Неговата програма са политическите убийства. Целта е да се повлияе върху вътрешното развитие на Германия. Налудничава и опасна идея.
Убийството на министър Ратенау уж било хрумване на седемнадесет годишния студент Стубенраух — така поне твърдят палачите от „Организацион консул“. Студентът споделил „революционния“ си план с колегата си Гюнтер, който наистина бил дезертирал през войната, но въпреки това минавал за съзнателен националист и за всеки случай, за да не му търсят сметка за стария грях, става член на около дузина националистически съюзи. И тъй като Гюнтер е обкръжен от юнкери и терористи, още на другия ден разказва за общия план пред някогашния оберлейтенант от флота Ервин Керн. Ервин е опитен двадесет и четири годишен авантюрист и опасен терорист, който не се стреми към нищо друго освен към славата. Какво от това, че нарушава закона, че рискува живота си? „Така, както ми заповяда честта, на 8 ноември 1918 г. аз забих куршума в главата си. Сега съм мъртъв — заявява той на съучастниците си. — Това, което живее у мене, не съм аз, защото от този ден аз нямам собствено аз. Който се по-братимява със смъртта, той ще трябва да се сближи с дявола. Зная, че ще загина, че ще ме смажат, но не ми остава нищо друго, освен да върша това, което ми диктува моята собствена соля…“
Берлинската група „Организацион консул“ разполага и с други такива бабаити. Един от тях е двадесет и шест годишният инженер Херман Фишер, бивш лейтенант от морската бригада на Ерхард, външно спокоен, по-скоро склонен към философствуваме, но духом и тялом прусашки офицер. Другият е Ернст Вернер Техов, едва двадесет и три годишен, но проявил се вече в метежа на Кап. Той е изцяло предан на идеите на тайния съюз. Негов по-малък брат е седемнадесетгодишният Ханс Герд, също участвувал в метежа като куриер. В групата са и Ернст фон Саломон, уволнен морски офицер (лейтенант), бъдещият летописец на събитията от тези дни Хардмут Плаас и Вили Гюнтер. Плаас, тогава на двадесет и една година, става по-късно изтъкнат нацистки деец, а след атентата срещу Хитлер заедно с шефа на разузнаването и контраразузнаването адмирал Канарис е арестуван и екзекутиран.
Планът им е прост, но изграден на гангстерска основа. Поучени навярно от най-новите методи на чикагските гангстери, те решават да си осигурят спортна кола, развиваща голяма скорост, да изчакат Ратенау край вилата му в края на Къонигсалее в Берлин — Грюнвалд, откъдето той всяка сутрин в десет часа потеглял към ми-нистерството, да го изпреварят и в движение да стрелят с автомат. За по-голяма сигурност в джобовете си ще поставят няколко ръчни гранати. След това с пълен газ да изчезнат зад най-близкия ъгъл.
Романтичен план, какъвто само двадесетгодишни безумци могат да измислят, но осъществим, тъй като те не само знаят как да постъпят, но и разполагат със средства, които им осигурява организацията. Саломон заминава за Хамбург, за да намери шофьор, на когото може да се разчита, а Керн за Фрайберг, където живеят доброжелателите на „Организацион консул“, заможните индустриалци братята Йохан и Франц Кюхенмайстер. С тяхна помощ той ще осигури колата.
Междувременно Керн и Фишер проследяват Ратенау, за да узнаят навиците му. Веднъж дори отиват в Райхстага, качват се на балкона, сядат сред слушателите и изслушват някои негови речи, адресирани главно към младежта. Те се удивяват на неговите мъдри, открити и изпълнени с вяра към младежта слова. И, разбира се, побърззат да си тръгнат, да не би убедителният оратор да ги отклони сам от намеренията им. Вечерта преди атентата се събират на халба бира и се прибират едва след полунощ.