Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Тази нощ и Валтер Ратенау си ляга късно. Денят е бил напрегнат, в Райхстага е трябвало да изслуша унизителните нападки на своя противник Хелферих. Макар и късно, отишъл на официалната вечеря, дадена от посланика на Съединените щати Хоугтън в чест на американския полковник Логън. Отначало Ратенау бил замислен, може би дори угнетен, не му излизали от ума оскърбителните укори на Хелферих, но досадната дипломатическа вечеря се превърнала в удобен случай за обмяна на мнения.
Официалният наблюдател на президента на Съединените щати към репарационната комисия полковник Логън се възхитил от знанията и способностите на германския министър на външните работи. Понеже Ратенау говорел добре английски, те се впуснала в задълбочен разговор, от който полковникът разбрал, че събеседникът му е отличен специалист. А когато станало дума за Хуго Щинес — противник на Ратенау, — едър индустриалец, крал на въгледобива в Рурската област, заграбил по време на войната милиарди и продължаващ да печели милиони от репарационните доставки, министърът изпратил да го повикат от хотел „Еспланд“, а да не говорели зад гърба му. Американецът оценил Ратенау като партньор, който при всички обстоятелства играе честно.
Щинес пристигнал, разговорът се проточил. Ратенау изпратил конкурента си до хотела и едва към четири часа се прибрал у дома си. Преди да легне, наредил на прислужника да го събуди в десет часа, а не както обикновено в девет.
Събота, 24 юли 1922 г. Атентаторите се срещат рано сутринта, след като предния ден са проверили котата и са се убедили в изключителните качества на автомата. Всичко е подготвено, дори и бягството зад граница. На северния бряг ще ги чака моторница, която ще ги отведе до платноходката, намираща се отвъд полосата на държавните води. И оттам в Швеция, където ще бъдат в безопасност.
Междувременно те са седнали в наетата кола — на волана е Техов, а отзад Керн, Фишер и Ернст фон Саломон. Движат се насам-натам из улиците на кв. Грюнвалд, минават и по Кьонигсалее, оглеждат завоите и улиците, по които ще бягат. Спират на тротоара. Наближава десет часът, когато редовно от вилата излиза министерската кола. Те не предугаждат, че тъкмо днес министърът ще закъснее.
Но Техов се справя бързо с положението. За да не бие на очи колата с мъжете, облечени с нови кожени облекла и с мотоциклетни каски на главите, той спира двигателя, излиза и вдига капака.
Валтер Ратенау става към десет, закусва, преглежда вестниците, разменя по някоя дума с майка си и забелязва, че вече наближава десет и половина. Набързо се прощава. После откъм колонадата се чуват грижовните майчини думи: „Пази се Валтер!“ Майката маха за сбогом, синът й отговаря, мислейки вече за днешната програма.
Прекрасен летен ден. Министърът помолва шофьора да кара по-бавно, за да се наслаждава на ведрия предобед. Колата се движи бавно като файтон по алеята и стига до мястото, където Кьонигсалее прави двоен завой. И тъкмо тук голяма сива шестместна кола с открит покрив задминава министерската. Единият отседналите на задната седалка мъже се надига, потърсва с поглед колата на Ратенау, вдига автомата и стреля… Другият освобождава предпазителя на ръчната граната и с класически замах, научен в окопите, хвърля смъртоносното оръжие към колата на министъра. Силната експлозия изхвърля Ратенау във въздуха. Той пада на задната седалка, надупчен от куршумите и разкъсан от взрива. Миг след това умира.
На ъгъла на Кьонигсалее се строи нов дом. Изкачен на скелето, зидарят Киршбин вижда двете коли и става непосредствен свидетел на атентата. Той пръв стига до ранения, чувайки виковете за помощ на шофьора. Заедно с медицинската сестра Хелене Кайзер, която тъкмо в този момент минавала наблизо, се опитва да помогне. Но, уви! В тялото на Ратенау са попаднали няколко отломки от гранатата и пет от изстреляните куршума. Убийците са стреляли точно. Отнасят Ратенау във вилата вече мъртъв.
Престъпниците свиват няколко пъти и спират на тротоара. Керн хвърля автомата зад близката ограда, а Фишер се освобождава от излишните гранати, събличат кожените облекла и в десет и четиридесет минути са вече на Фридрихщрасе. В центъра на Берлин те се загубват сред мнозинството, дори два-три дена след атентата наблюдават демонстрацията на Александърплац. После на всички ъгли се появяват афиши с техните снимки. Дирекцията на полицията определя награда от един милион марки за този, който ги залови. Убийците се изплашват. Те разбират, че властите, неочаквано за тях, отделят внимание на убийството на Ратенау, че хората са възмутени от насилствената смърт на надеждния политик, който бе дал толкова много за следвоенна Германия. Едва сега атентаторите проумяват какво са направили, едва сега съзнават, че са настроили срещу себе си целия народ и че с постъпката си не са станали герои, а изменници.