Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Всеки, който за първи път виждаше господин Скъперфилд, в никакъв случай не можеше да повярва, че пред него стои милионер, дотолкова той беше слаб и, тъй да се каже, възлест. Трябва да добавим все пак, че господин Скъперфилд слабееше не защото нямаше какво да яде, а поради собствената си алчност. Винаги когато ставаше нужда да изхарчи някой фертинг, той така нервничеше, така се измъчваше от лакомията си за пари, че губеше в тегло. За да възстанови тази загуба, той изяждаше всеки ден по четири закуски, по четири обеда и четири вечери, но пак не можеше да напълнее, защото мисълта, че е изхарчил за храна повече, отколкото трябва, не го оставяше на мира.
Господин Скъперфилд прекрасно разбираше, че неговата алчност вреди на здравето му, но не можеше да се справи със своята кучешка природа (както се изразяваше сам). Той си беше втълпил в главата, кой знае защо, че неговото и без това колосално състояние трябва непрекъснато да расте. И когато той успяваше да увеличи капитала си макар с един фертинг, беше готов да скача от радост. Наложеше ли се да изхарчи фертинг, Скъперфилд изпадаше в отчаяние. Струваше му се, че настъпва краят на света, че скоро всички фертинги сякаш под влиянието на някаква зла сила ще изчезнат от сандъците му и той от богаташ ще се превърне в просяк.
Ако другите богаташи владееха парите си и се ползуваха от тях за своите прищевки и удоволствия, то по отношение на Скъперфилд може да се каже, че не той владееше парите, а те него владееха. Намираше се напълно под властта им, беше техен покорен слуга: трепереше над парите си, пазеше ги и ги умножаваше, без да има дори най-малката полза от тях.
Впрочем никой не виждаше в поведението на Скъперфилд нещо ненормално, защото в общество, където парите се смятаха за най-важното нещо, подобно поведение изглеждаше естествено. Никому и през ум не минаваше, че господин Скъперфилд отдавна трябваше да се заведе на лекар и да се лекува със същата грижливост, с която лекуват всеки умопобъркан.
След като поиска думата, господин Скъперфилд стана, сложи си очилата на носа и започна да търка с длан своята плешива глава, сякаш се мъчеше да стопли замръзналите в мозъка му мисли. Точно в този миг му се стори, че някой каза нещо. Той сложи по навик длан до ухото си, заобръща се на всички страни и заскърца с ръждясалия си глас:
— А?… Какво?… Струва ми се, че казахте нещо?… Май че лошо ви чух… А?…
Щом се убеди, че всички седят мълком, Скъперфилд се усмихна и рече:
— Господа, моля да ме изслушате внимателно, защото нямам намерение да повтарям по два пъти думите си за тези, които не чуват. А?… И ще ви моля да не ме прекъсвате. И тъй, какво исках да кажа?… Хм! Да! Пфу! Забравих!… Никой ли от вас, господа, не знае за какво исках да говоря? — той започна да се върти на всички страни и да си мърмори под нос: — Хм! Да! Пфу! Колко глупаци има наоколо ми и никой от тях не знае за какво щях да говоря! Да! — извика той внезапно и тропна по пода с бастуна с костен а дръжка, който постоянно държеше в ръцете си. — Спомних си за какво: за парите! Че може ли да бъде за друго? Разбира се, за парите. Пфу! За тези проклети три милиона, в дън земя да се провалят дано!… Кой каза, че трябва да се платят три милиона, а?… Ракс ли го каза? Че кой е този Ракс? Той е мошеник, този ваш Ракс! Че какво, да не би да не познавам Ракс? А?… Аз отлично познавам всички! Всички са мошеници! Моля, не ме прекъсвайте!… Ами ако Ракс беше казал, че трябва да се платят четири милиона, вие и четири ли щяхте да извадите? А?… Може би трябва да се платят не три милиона, а само два или един? А може би и нито един? А?… Моля, не ме прекъсвайте! Аз не ви прекъсвах! Може би Ракс си е измислил това, за да прибере трите милиона в джоба си? Вие не знаете, а аз зная!… Моля, не ме прекъсвайте! Аз ще замина за Давилон и ще поговоря с тези двамата, с Мигача и с Шмекерленд. Нека се пръждосат, но безплатно! Не им ли стига онова, което са спечелили от продажбата на акциите, ами искат да бръкнат и в нашите джобове? Това е разбойничество. А ще ги изоблича! Аз ще ги цапна с бастуна си по мутрите!
При тези думи господин Скъперфилд почна да размахва бастуна с костената дръжка и да тропа с него по масата, а после се опита да се измъкне от мястото си, за да тръгне веднага към Давилон при Мигача и Шмекерленд.
Седналите до него капиталисти скочиха и почнаха да го успокояват, но той не искаше да ги чуе и така силно размахваше бастуна, че някои от тях доста си изпатиха. В края на краищата те все пак го накараха да седне, сложиха му на главата студен компрес и чак след това той попритихна.
Щом видя, че тишината се възстанови, господин Октоподъл реши, че заседанието може да продължи и каза: