Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Татко?
— Откъде да знам, Морийн? — баща ми изглеждаше ужасно замислен. — Ала смятам, че би трябвало да приемем най-вероятната хипотеза — че Тед сам си вярва. Което, разбира се, не изключва хипотезата, че е пълно куку.
— Дядо! Ти знаеш, че чичо Тед не е луд!
— Според мене не е. Но тази история е съвсем смахната. Нанси, опитвам се да мисля рационално. Виж, недей да упрекваш дядо си — старая се, колкото мога. В най-лошия случай ще разберем със сигурност след около пет месеца. 11 ноември. Което в момента едва ли е утешение за тебе, Морийн, но поне може донякъде да компенсира мръсния номер, който ти е изиграл Удроу. Трябваше да го напердашиш на място.
— Не и навън в гората нощем, татко, не и толкова малко дете. А сега вече е твърде късно. Нанси, ти помниш ли онова място, където преди година сержант Теодор те заведе на пикник? Там бяхме.
Ченето на Нанси увисна.
— Уди беше с вас? Значи не сте… — тя се сепна. Татко си беше сложил строгата физиономия.
Погледнах към единия, после — към другия.
— Милички мои! Доверих плановете си и на двама ви. Но не казах на никого от вас, че съм казала на другия. Да, Нанси, отидох там точно с онази цел, за която ти казах: да предложа на сержант Теодор възможно най-хубавото сбогуване с воин. И той се готвеше да го направи, когато се оказа, че Удроу се е скрил на задната седалка.
— О, какъв ужас!
— И аз това си казах. Така че набързо се измъкнахме оттам, отидохме в Електрическия парк и изобщо не ни се удаде да се усамотим.
— О, горкичката мама! — Нанси се наведе през краката на татко, прегърна главата ми и взе да ми гука, точно както аз й бях гукала през всичките тези години, когато имаше нужда от съчувствие.
После тя се изправи.
— Мамо, трябва да го направиш веднага!
— Тук? В къщата, пълна с деца? Мили Боже! Не, не!
— Аз ще те вардя! Дядо! Според тебе не трябва ли да го направи?
Татко не каза нищо.
— Не, мила, не. Прекалено е рисковано — повторих аз.
— Мамо, ако тебе те е страх тук в къщата, мене не ме е страх, да знаеш — отговори ми тя. — Дядо знае, че съм бременна, нали, дядо? Иначе нямаше да се женя. Знам и какво би казал Джонатан — тя изправи гръб и тръгна да става. — Отивам право долу да се сбогувам с чичо Тед по войнишки. Утре ще кажа на Джонатан. И… мамо, Джонатан ми каза да ти предам нещо. Но ще ти го кажа, когато се върна.
— Недей да се бавиш много — отроних аз безнадеждно. — Момчетата стават в четири и половина. Не се оставяй да те хванат.
— Ще внимавам. Чао.
Татко я спря.
— Нанси! Сядай долу. Престъпваш прерогативите на майка си.
— Но, дядо…
— Трай си! Морийн ще слезе долу, за да довърши започнатото. Както и трябва. Дъще, аз ще те вардя, а Нанси може да ми помага, ако иска. Но се вслушай в собствения си съвет — не се бави много там. Ако до три часа не се качиш, ще дойда да ти почукам на вратата.
— Мамо, защо да не слезем и двете? — възкликна въодушевено Нанси. — На бас, че на чичо Тед ще му хареса!
— И аз се хващам на бас, че ще му хареса — обади се мрачно татко, — но няма да го получи точно тази вечер. Ако искаш да го изпратиш, както се изпраща войник, хубаво. Но не тази вечер и не преди да си говорила с Джонатан. А сега бягай да си лягаш, миличка… а ти, Морийн, върви долу при Тед.
Наведох се, целунах го и понечих да стана.
— Върви, Нанси — обади се татко. — Аз първи ще застъпя на поста.
Тя изпъчи долната си устна.
— Не, дядо. Ще остана тук да ти досаждам.
Излязох през верандата, минах през моята стая, след това слязох долу боса, увита само с кърпа и не спрях да проверя дали татко е изритал Нанси. Ако беше успяла да прикотка татко, след като аз не можах, а пък беше на половината на годините ми, не исках да го знам. Не и сега. Мислех си за Теодор… толкова успешно, че когато отворих вратата на шивалнята, вече бях напълно готова.
Тъй като беше съвсем тихо, той ме чу и ме прегърна още щом затворих вратата. Прегърнах го и аз, после го пуснах, махнах кърпата и отново протегнах ръце към него. Най-после, най-после бях гола в ръцете му.
Което неизбежно доведе до това, че седях с Теодор, Брайън и татко на люлката в задния двор след пикника в сряда и слушах как баща ми и Теодор си говорят, докато младежите играят на крокет наоколо. По молба на Брайни Теодор беше повторил твърденията си относно това, кога и как женската от Homo sapiens може или не може да забременее.