Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Обикновено вземам най-доброто от котилото.
— Дадено!
Сватбата беше прекрасна, а нашата Нанси бе ослепително красива във великолепната рокля, която й стоеше идеално. Мари беше шаферка, Ричард — шафер. И двамата — в бели празнични дрехи. Джонатан беше с официален костюм, вратовръзка в перлено-сиво с перлена игла, сиви раирани панталони и гети. Теодор, в униформа, му беше шафер; татко беше с униформа, окачил многобройните си медали, и бе церемониалмайстор; Брайън беше прекрасен с ботушите си, офицерския портупей, шпори, сабя, медалите от 1898-ма, зеленикавия си жакет и с карамфил в петлицата.
Карол също беше шаферка, почти толкова ослепителна, колкото и булката, в роклята си от резедав тюл и с букета. Брайън младши беше другият церемониалмайстор и бе облечен в абитуриентския си костюм, който само преди две седмици беше чисто нов — двуредно синьо сако и първите му дълги панталони. Държеше се съвсем като възрастен.
Джордж беше натоварен с едно-единствено задължение — да се грижи Удроу да не вдига шум и да се държи прилично; бе му позволено при необходимост да прилага сила. Татко даде на Джордж тези инструкции в присъствието на Удроу… и Удроу наистина се държа много прилично. На него винаги можеше да се разчита, щом действаше в свой личен интерес.
Доктор Дрейпър изобщо не се впусна в онези глупости, с които преподобният Тимбърли едва не провали моята сватба… и само след малко нашата Нанси вървеше обратно по пътеката между редовете, хванала подръка съпруга си под звуците на традиционния сватбен марш. Въздъхнах с облекчение. Беше идеална сватба, без никакви издънки и си помислих как ли щеше да изгуби ума и дума госпожа Пуританка, ако бе видяла болшинството от семействата на младоженците преди трийсет и шест часа зад заключените врати да празнува Деня на Карол с нежна оргия.
Това беше първото празнуване на един празник, който щеше да се разпространи като вълна из цялата Диаспора на човешката раса; Денят на Карол, Кароловден, Рожденият ден на Каролита (не беше!), Фиеста де Санта Каролита. Теодор ни беше казал, че този ден се е превърнал (щеше да се превърне) в летния ритуал за плодородие по всички планети. После бе вдигнал наздравица с шампанско за посвещаването на Карол в жена, а Карол беше отговорила на наздравицата с голяма сериозност и достойнство… след това в носа й влязоха мехурчета, тя се разкиха и се разкашля и трябваше да я утешаваме.
Нито тогава знаех, нито сега знам дали Теодор е осенил втората ми дъщеря с благодатта, за която тя копнееше. Мога да кажа само, че им дадох всякаква възможност. Но с Теодор човек никога не знае.
В събота следобед се състоя събрание на настоятелите на фондация „Айра Хауард“. Съдията Спърлинг беше дошъл с тази цел чак от Толидо: съдията Спърлинг, господин Артър Дж. Чапман, Джъстин Уедърал, Брайън Смит, сержант Теодор… и аз. И Елинор.
Щом съдията Спърлинг си прочисти гърлото, аз разбрах сигнала и понечих да се оттегля. Тогава Теодор стана да излиза с мене.
Настана раздвижване и резултатът беше, че останах и Елинор също остана, защото щом тръгнахме към вратата и Теодор се запъти натам. После обясни, че Хауардовите семейства в своята постоянна организация признават пълното равенство на половете… и като председател на „Хауард“ в своето собствено време, присъстващ на това събрание по любезната покана на организацията на „Хауард“ от XX век, по съвест не би могъл да участва в събрание, от което са изключени жените.
След като веднъж прескочи тази летва, събранието продължи с това, че Теодор повтори предсказанието си за 11 ноември 1918 г. — че тогава ще свърши войната — последвано от предсказанието му за Черния вторник, 29 октомври 1929 г. След като го разпитаха, той изясни последното като спомена девалвацията на долара — от двадесет долара за унция злато до трийсет и пет за унция.
— Президентът Рузвелт ще го направи чрез декрет, макар че Конгресът ще го ратифицира… но това ще стане чак в началото на 1933-та.
— Само момент, сержант Бронсън или капитан Лонг, или както там се казвате — да не би да твърдите, че полковник Рузвелт ще се върне? Трудно бих го преглътнал. През 1933 г. той ще е на… ъ-ъ… — господин Чапман млъкна и се замисли.
— На седемдесет и пет — намеси се съдията Спърлинг. — Какво му е толкова необикновеното, Артър? Аз съм по-стар и нямам никакво намерение скоро да се оттеглям.
— Не, джентълмени, не — обади се Теодор. — Не Теди Рузвелт. Франклин Рузвелт. В момента е помощник-секретар на господин Джоузефъс Даниълс.
Господин Чапман поклати глава.
— Това ми е още по-трудно да го повярвам.
Теодор му отговори доста сприхаво: