Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
След малко повече от половин час тя затвори очи, разтвори бедра и за първи път прие баща си — после отвори очи, погледна Джонатан и мене и се усмихна. Аз й се усмихнах в отговор. Джонатан беше твърде зает и дори не я погледна.
Онова, от което този свят има нужда, е повече обич — потна, приятелска и безсрамна.
След това децата слязоха долу — Нанси беше усетила, че искам да остана насаме с двамата си мъже. Взе и телефона със себе си заедно с дългия кабел. Сега стоеше до леглото и се усмихваше.
— Чухте ли, че телефонът звъни? Обади се дядо. Каза, че вагонът с менажерията — става въпрос за твоята кола, Тед-Лазарус, миличък — ще пристигне точно в 6.05 ч. следобед. А сега се размърдай, миличка, и пусни резето, като затваряш вратата.
Нанси го послуша и мъжът ми се обърна към мене:
— Пламъче, сега е 5.45 ч. Можеш ли да измислиш някакъв начин да ни забавляваш двамата с Тед през следващите двадесет и пет минути?
Поех си дълбоко дъх.
— Ще пробвам.
XIV.
Черният вторник
СВЕТЪТ КАТО МИТ. Колкото да обичам Хилда, колкото да обичам и Джубал и да уважавам аналитичния му гений, „Светът като мит“ не обяснява всичко.
Както би казал доктор Уил Дюран, това е недостатъчна хипотеза. Учих философия при доктор Дюран в Канзас сити през 1921 и 1922 г. — скоро след като беше напуснал Католическата църква и бе станал агностик, социалист и бенедиктинец. И всичко това, задето беше загубил едно четиринадесетгодишно момиче — на половината на годините му.
Доктор Дюран сигурно е бил страшно разочарование за госпожа Пуританка, защото се оженил за прокурорското си гадже и си остана женен за нея чак до смъртта си на деветдесет и няколко си годишна възраст без нито помен от скандал. За госпожа Пуританка случаят сигурно е бил от раздела „Има дни, в които почти не си струва да се наднича през ключалките“.
Онова, което Църквата беше загубила, Светът бе спечелил.
Неспособността на един млад даскал мераклия да се удържи да не пусне ръка на хубавата си умна ученичка, която си е била вече мома за женене, даде на няколко вселени велик учител по история и философия… а благодарение на това Морийн се запозна с метафизиката: най-голямото ми интелектуално приключение, откакто татко ме запозна с трудовете на професор Томас Хенси Хъксли.
Професор Хъксли ми изясни факта, че теологията е наука, която не дава отговори, защото не притежава предмет, с който да се занимава.
Не притежава предмет на занимание? Точно така, абсолютно никакъв предмет на занимание — само боядисана водичка с изкуствен подсладител. „Тео“ е равно на „Бог“, а „логия“ — на „дума/и“, т.е. всяка дума, завършваща на „ология“ означава „да говорим за“ или „дискусия за“, или „думи относно“, или „наука за“, независимо дали е хипология, астрология, проктология, есхатология, скатология или каквото щеш. Но за да се дискутира по даден предмет, първо трябва да се договорите за какво ще си говорите. С хипологията няма проблеми — всеки е виждал кон. С проктологията също — всеки е виждал задник… или ако са ви възпитавали толкова внимателно, че никога не сте виждали такъв, идете до кметството — там бъка от тях. Но предметът, означен с буквения символ „теология“, е от съвсем друг чешит.
Значи Бог или бог, или богове — да сте виждали някога Бог? Ако е така, къде и кога точно, колко висока е Тя и колко тежеше? Какъв цвят имаше кожата Й? Имаше ли пъп и ако да, защо? Гърди имаше ли? С каква цел? Ами репродуктивни и отделителни органи — имаше или нямаше?
Ако си мислите, че си правя майтап с идеята за Бог, сътворен по образ и подобие на Човека и обратно, имате много здраве от мене.
Опитите да се даде определение за „Бог“ докарват човека до копривна треска.
За разлика от теологията „метафизиката“ има предмет на занимание — материалния свят, света, който можеш да почувстваш, вкусиш и видиш, света на дупките по пътя, красивите мъже, железопътните билети, лаещите кучета, войните и сладоледените мелби. Но също като теологията, метафизиката не предлага отговори. Само задава въпроси.
Но пък какви хубави въпроси!
Този свят сътворен ли е? Ако да, то от кого и защо?
Как съзнанието („азът“) се връзва с материалния свят?
Какво става с този „аз“, когато тялото, в което съм сега, спре, умре, изгние и го изядат червеите?
Защо съм тук, откъде идвам, къде отивам?
Защо вие сте тук? Тук ли сте? Изобщо дали сте някъде? Съвсем сама ли съм?
И още много други.