Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Естествено, капитане.
Не си спомням как стигнахме и до икономиката. Първо ме накараха да се закълна, че ще мълча за периодичната природа на женската плодовитост… и се заклех с кръстосани пръсти. Дрън-дрън-ярина. И двамата доктори, татко и Теодор, изтъкнаха, че моите слизести ципи никога не са били нападани от разни гадини — gonococci, spirochete treponema paladum и тям подобни — защото ми е било много добре втълпено „винаги да използвам презерватив, освен когато не искам бебе“, а аз на свой ред го бях втълпила на своите момичета. Не споменах далеч по-многобройните случаи, когато с най-голяма радост зарязвах тези досадни гуми, защото бях бременна и го знаех. Като например снощи. Избягването на болестите не зависи от нещо толкова тривиално като гумен капут; то зависи от това много, ама много да подбираш с кого си лягаш. Една жена може да прихване нещо гадно през устата или през очите също толкова бързо, колкото и през влагалището си — и много по-лесно. А ще се сношавам ли аз с някой мъж, без да го целувам? Я стига глупости.
Не си спомням някога да съм използвала презерватив, след като Теодор ми обясни точно как да изчислявам дните си на овулация. Нито пък да съм пропускала да „раздрънкам касата“, когато съм го искала.
И после чух:
— … на 29 октомври 1929 г.
— Ъ? — изтърсих аз. — Ама нали каза, че ще си тръгваш през 1926 г. На 2 август.
— Следи разговора, морков рошав — обади се съпругът ми. — В понеделник сутринта ще има препитване.
— Морийн, говорех за Черния вторник — поясни Теодор. — Бъдещите историци ще го нарекат „най-голямата катастрофа на пазара за акции в цялата история“.
— Искаш да кажеш, като през 1907 г.?
— Не съм много сигурен какво е станало през 1907 г., защото както ти казах, изучих внимателно само историята на десетилетието, което смятах да прекарам тук — от годината след края на тази война до 1929 г. Тези десет години след Първата световна война…
— Задръж! Докторе, казахте „Първата световна война“… Първата?
— Доктор Джонсън, ако не броим този Златен век — от 11 ноември 1918 до 29 октомври 1929 г. — през целия век ще се водят войни. Втората световна ще избухне през 1939 г. и е по-дълга и по-гадна от тази. Войни ту избухват, ту стихват — най-вече избухват — чак до края на века. Но през следващия век, двадесет и първия, е много по-зле.
— Тед — обади се татко, — онзи ден, когато обявиха войната… ти просто говореше истината така, както си я виждал. Нали?
— Да, сър.
— Защо тогава се записа в армията? Това не е твоя война… капитан Лонг.
Теодор отговори много тихо:
— За да спечеля уважението ти, прадядо мой. И да накарам Морийн да се гордее с мене.
— Кхъ-кхъ! Добре! Надявам се, че никога няма да съжалите, сър!
— Никога!
Четвъртък наистина беше много напрегнат ден; двете с Елинор с помощта на всички мои и нейни големи деца и с много помощ от страна на сержант Теодор като мой адютант, с известна помощ от мъжете ни и от татко успяхме да стъкмим официална църковна сватба само за двадесет и четири часа.
О, трябва да призная, че ние с Елинор предварително бяхме свършили доста работа — бяхме съставили плановете и списъците с гостите, бяхме предупредили свещеника, портиера и снабдителя веднага след като това стана възможно след първото телефонно обаждане на Брайън, отпечатахме поканите във вторник, в сряда нейните двама най-добри писари надписаха пликовете, после две от моите и две от нейните момчета разнесоха поканите с молба за отговор по телефона в офиса на Джъстин и т.н., и т.н.
Успяхме да облечем булката правилно и навреме, защото сержант Теодор прояви нов неочакван талант: на дамска шивачка… не, дамски шивач. Вече бях постигнала основната си цел — да използвам особения телепатичен талант на Елинор, като накарах Теодор да ме закара в къщата на Елинор в южния край на града в четвъртък сутринта. Там й изложих проблема си и ускорих нещата, като си смъкнах дрехите веднага щом с Ел се заключихме в личния й апартамент. После Елинор изпрати прислужницата си да доведе Теодор.
Ще пропусна потните подробности. След още половин час Елинор ми докладва:
— Морийн, миличка, Теодор си вярва на всяка думичка, която ни е казал — на което Теодор възрази, че всеки един Наполеон във всяка една лудница е убеден също толкова твърдо в онова, което казва.
— Капитан Лонг — отговори му Елинор, — малцина мъже виждат добре реалността; според мене това няма и значение. Вие ми казахте истината такава, каквато я знаехте, когато ми разказахте за дома си в бъдещето, и пак ми казахте истината, когато ми съобщихте, че обичате Морийн. Тъй като и аз я обичам, се надявам да спечеля и известна част от вашата обич. А сега, моля ви, ако ми позволите да стана… благодаря ви, сър! Доставихте ми огромно удоволствие.