Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Аз се подчинявам на свои собствени правила по свои собствени причини — бавно заговори Теодор. — Ако капитан Смит не ми се доверява и не уважава поведението ми спрямо другите…
— Не става въпрос за „другите“, капитане! Става въпрос за едно конкретно шестнадесетгодишно момиче на име Карол. Аз отговарям за нейното благосъстояние!
— Точно така. Повтарям, „другите“, били те шестнадесетгодишни момичета или каквито щете. Вие не ми се доверявате, без да дам някакви обещания. Аз пък не давам никакви обещания. С това въпросът приключва и съжалявам, че изобщо беше повдигнат. Капитане, не съм дошъл тук да си лягам с жените от вашия дом — дойдох, за да се сбогувам и да благодаря на едно цяло семейство. Всички негови членове до един се държаха с мене щедро и гостоприемно. Не съм имал намерение да причинявам тревоги на дома ви. Съжалявам, сър.
— Тед, стига си се държал като пълен дървеняк! Приказваш също като тъста ми! Не си причинил тревоги на дома ми. Зарадва невероятно много жена ми, за което ти благодаря — още преди месеци ми е казала, че смята да те свали, стига да те докопа насаме. Спорът ни се отнася само за Карол, която няма никакви претенции към тебе. Ако не я искаш при условията, на които аз гледам като минимални предпазни мерки да не й се случи нещо лошо, то нека тя се придържа към момчетата на нейната възраст. Както си е редно.
— Съгласен, сър.
— Да му се не види, стига с тоя „сър“! В момента си в леглото с жена ми! И с мене.
— Олеле, майчице!
— Мо, това е единственото разумно решение.
— Мъже с мъже! Вечно правите онова, на което му викате „разумно“, и вечно грешите. И сте такива инати! Брайни, не ти ли е ясно, че на Карол изобщо не й дреме за никакви обещания? Тя иска просто да разтвори крака, да затвори очи и да се надява да прихване. Ако не прихване, след месец ще си изплаче очите. Ако пък прихване — е, аз имам доверие на Теодор, както и на Карол.
— Ох, за Бога, Мо! — възкликна Брайни.
— Морийн, ти каза „след месец ще си изплаче очите“ — обади се Теодор. — Ти знаеш ли й календара?
— Е, ами да. Май да. Чакай да си помисля — моите момичета сами си водеха календарите… но дъртата любопитна мама си държеше очите отворени, ей така, за всеки случай. — Днес е сряда. Ако правилно си спомням, на Карол трябва да й дойде точно след три седмици от утре нататък. Защо питаш?
— Спомняш ли си правилото, което ти казах, за да сме сигурни, че ще… раздрънкаме касата, както го нарече?
— Да, спомням си го. Каза, че трябва да преброя четиринадесет дни от първия ден на мензиса и да дерзая. И на предния, и на следващия ден по възможност.
— Да, така се забременява — основно правило. Но то важи и за другия случай. Как да не забременееш. Ако на жената й идва редовно. Ако няма някакви аномалии. Карол как е?
— Като по часовник. Двадесет и осем дни.
— Брайън, ако допуснем, че Морийн си спомня правилно календара на Карол…
— Бих се хванал на бас. Мо не е грешала в сметките, откакто е научила колко прави две и две.
— … щом е така, Карол не може да забременее тази седмица… а когато вече може, аз ще съм сред морската шир. Но тази седмица би могла да легне и с цял морски пехотински полк.
Брайни се замисли.
— Трябва да говоря с Айра. Ако е съгласен с тебе, оттеглям всякакви възражения.
— Не.
— Как така „не“? Без всякакви правила. Успокой се.
— Не, сър. Вие не ми се доверявате, аз не обещавам. Положението е непроменено.
Толкова бях вбесена, че аха-аха да избухна в сълзи. Мозъците на мъжете не работят по същия начин, както нашите, и ние никога няма да ги разберем. И все пак без тях не можем.
На вратата се почука и това ме спаси от театрото, което се готвех да разиграя. Нанси.
— Мога ли да вляза?
— Влизай, Нанс! — викна Брайън.
— Влизай, миличка! — извиках и аз.
Тя влезе и аз си помислих колко е хубава. Току-що се беше избръснала заради една размяна, за която бяха помолили двамата с Джонатан — Джонатан да дойде в моето легло, а Нанси — в това на Теодор. Теодор се колебаеше — боеше се, че ще нарани чувствата ми, но аз бях настояла — знаех какъв вкусен залък ще е нашата Нанси за Теодор.
Тази игрива размяна беше минала прекрасно и още повече вдигна мнението ми за бъдещия ми зет. Към три часа ние четиримата — Нанси и Теодор и ние с Джонатан — се бяхме събрали на „Смитово поле“ — огромното ми легло — предимно за да си бъбрим. Както често беше казвал Брайни:
— Не можеш през цялото време да го правиш, но можеш да бърбориш за това, колкото си искаш.
И четиримата продължавахме да се въргаляме, да си бърборим и да се гушкаме, когато Брайън се обади по телефона — току-що беше пристигнал в отпуска. Казах му да побърза и му съобщих по семейния код какво да очаква. Нанси разбра кодираното съобщение и се опули, но не каза нищо.