Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Хората, които твърдят, че имат отговори на тези въпроси, неизменно са лъжци, които търсят начин да ви вземат парите. Без никакво изключение. Ако ги разобличиш, ако дръзнеш да заявиш на висок глас, че царят е гол, те при възможност ще те линчуват, винаги ръководени от най-високи подбуди.
И тъкмо това ми е проблемът в момента. Направих грешката да оставя ченето си да плещи, преди да съм разбрала местната структура на властта… и сега се гласят да ме бесят за много сериозно престъпление — светотатство.
Трябваше да внимавам. Не предполагах, че някой би имал нещо против, когато изтъкнах, че наличните доказателства сочат, че по всяка вероятност Исус е бил гей.
Но се чуха гневни викове — от две групи:
а) гейове
б) не-гейове.
Имах късмет, че успях да се измъкна от града.
(Страшно ми се иска Пиксел да се върне.)
В петък оженихме дъщеря ми Нанси и Джонатан Уедърал. Булката беше облечена в бяла рокля над ембриона, голям колкото фъстък, осигурил й облагите на фондация „Хауард“. Майката на булката се разхождаше с глупава усмивка, резултат от личните й занимания през тази седмица; усмивката на майката на младоженеца беше по-кротка, а погледът й отнесен, което се дължеше на подобни лични занимания.
Много зор видях, докато набутам Елинор Уедърал под сержант Теодор. Елинор е истински детектор и успява да улови лъжите, когато е сексуално свързана с обекта, и да ги разкрие.
Налага се да се върнем два дена назад — в сряда моята „менажерия“ се върна от цирк в 6.05 ч. вечерта; в 6.30 ч. си направихме пикник в задния двор — Карол беше приготвила храната още от сутринта. По залез Брайън запали лампите в градината и по-младите се заиграха на крокет, а ние, възрастните — Брайън, татко, Теодор и аз — седяхме на градинската люлка и си приказвахме.
Разговорът ни започна с темата за плодовитостта на жената. Брайън искаше татко да чуе нещо, което капитан Лонг имал да каже по въпроса.
Но първо трябва да отбележа, че предната вечер бях съобщила на татко за странната история, която сержант Теодор ми беше разказал по-рано същата вечер след онова тъпо непредвидено посещение на Електрическия парк — история, в която твърдеше, че бил капитан Лазарус Лонг, Хауардовец от бъдещето.
Въпреки че обещах да не казвам на никой друг, татко остави вратата открехната. Нанси почука и я поканихме да влезе. Тя приседна от другата страна на татковото легло, срещу мене, и внимателно изслуша повторението.
— Морийн, според мене ти му вярваш — за пътуването във времето, за въздушния кораб и въобще — рече баща ми.
— Татко, той знаеше рождената дата на Удроу. Ти казвал ли си му я?
— Не. Знам каква ти е политиката.
— Знаеше кога си се родил и ти — не само годината, но и деня и месеца. Ти казвал ли си му?
— Не, но това не е тайна. Писал съм го на какви ли не документи.
— Но откъде да знае къде да ги търси? Освен това знаеше и рождения ден на мама — ден, година, месец.
— Това е по-трудно. Ала не е невъзможно. Дъще, както ти ми каза, че самият той е изтъкнал: всеки, който има достъп до архива на Фондацията в Толидо би могъл да провери за тези дати.
— Но защо ще знае кога е рожденият ден на Удроу, ала не и този на Нанси? Татко, той е дошъл тук, поназнайвайки доста за всеки от предците си — за тези, които твърди, че са му предци, което ще рече Удроу и предците на Удроу — но не и рождените дни на братята и сестрите му.
— Не знам. Ако е имал достъп до архива на съдията Спърлинг, би могъл да запомни само данните, необходими да подкрепят историята му. Но най-интересно е предположението му, че войната ще свърши на 11 ноември т.г. Аз смятам, че ще е през лятото с лоши новини за Великобритания, още по-лоши — за Франция и унижение за нас… или не по-рано от лятото на 1919 г. с победа за съюзниците, която обаче ще им излезе ужасно скъпо. Ако се окаже, че Тед е прав за 11 ноември 1918 г., то тогава ще му повярвам. Отначало докрай.
— Аз му вярвам — изведнъж се обади Нанси.
— Защо, Нанси? — попита татко.
— Дядо, помниш ли… не, тебе те нямаше тук. Беше преди година, в деня, когато обявиха войната. Татко ни целуна за сбогом и замина. Дядо, ти излезе веднага, след като замина татко…
— Спомням си — кимна баща ми.
— … а пък ти, мамо, беше отишла да полегнеш. Чичо Тед се обади по телефона. О, знам, че се обади и по-късно и ти говори с него, дядо. Ти… ти се държа много гадно с него…
— Съжалявам за това, Нанси.
— О, това беше недоразумение, всички знаем. Беше, преди той да говори с тебе, може би час преди това, а може би и повече. Бях разстроена и май че плачех, а чичо Тед разбра… и ми каза да не се тревожа за татко, защото той — искам да кажа, чичо Тед — бил ясновидец и виждал в бъдещето. Твърдеше, че татко ще се върне у дома жив и здрав. И изведнъж аз престанах да се притеснявам и оттогава не съм се притеснявала… не и за това. Защото знаех, че казва истината. Чичо Тед наистина познава бъдещето… защото е от бъдещето.