Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Разговорът премина към акушерството и те започнаха да си разменят латински думички, каквито не ги пише в граматиките. Колкото по-големи бяха различията им, толкова по-учтиво се държаха един с друг. Аз нямах никакво мнение по въпроса, защото усложненията при раждане са нещо, за което знам само от книгите, тъй като раждам бебетата горе-долу също толкова лесно, колкото кокошката снася яйца — едно голямо „уф!“ и толкова.
Най-накрая Брайни ги прекъсна — донякъде и за мое облекчение. Не искам и да слушам за ужасиите, които стават, ако при раждането нещо се обърка.
— Всичко това е много интересно — рече Брайън, — но мога ли да те попитам нещо, Айра? Тед доктор по медицина ли е или не е? Извинявай, Тед.
— Няма защо, Брайън. Цялата ми история звучи много измислено, знам. Точно затова и избягвам да я разказвам.
— Брайън, ти чул ли си ме да се обръщам към Тед с „докторе“ през последните трийсет минути? — попита татко. — Онова, което толкова ме ядосва или по-скоро толкова ме дразни е, че Тед знае повече неща за медицинското изкуство, отколкото аз изобщо бих могъл да науча! Ала професионалният му жаргон ме кара отново да започна да практикувам медицина.
Теодор прочисти гърло. Също като татко.
— Кхъ-кхъм. Доктор Джонсън…
— Да, докторе?
— Мисля, че по-добрите ми познания за терапията… поправка: познанията ми за по-добрата терапия ви безпокоят, отчасти защото според вас съм по-млад. Но както обясних, аз просто изглеждам млад. Всъщност съм по-възрастен от вас.
— На колко години сте?
— Отклоних същия въпрос, когато ми го зададе и госпожа Смит.
— Теодор! Аз се казвам Морийн.
— И стените имат уши, Морийн — тихо ми рече Теодор. — Доктор Джонсън, терапията на моето време не е по-трудна за изучаване от днешната. По-лесна е, защото е по-малко емпирична, а повече се основава върху педантично разработена и идеално проверена теория. Когато имаш за основа правилна и логична теория, за нула време научаваш новостите, после бързо пристъпваш към клинична работа под ръководството на наставник. Никак няма да ви е трудно.
— Да му се не види, сър, никога няма да имам този шанс!
— Но, докторе, аз точно това се опитвам да ви предложа. Сестрите ми ще ме вземат — както сме се договорили предварително — на 2 август 1926 г. от Аризона — след осем години. Ако желаете, за мене ще е удоволствие да ви отведа в моето време и на моята планета, където можете да учите терапия — аз съм председател на съвета на едно тамошно медицинско училище. Няма да имате никакви проблеми. После можете да останете на Терциус или да се върнете на Земята — точно на онова място и в онзи миг, в който сте напуснали, ако така желаете, но с осъвременено медицинско образование, а вие самият — подмладен… и с подновен хъс за живот, който е просто страничен ефект, но чудесно допълнение към подмладяването.
Татко го гледаше отнесено, като омагьосан. Чух го да си мърмори:
— … на една много висока планина, показва му всичките царства на света…
— … и тяхната слава — довърши сержант Теодор. — Евангелие от Матея, глава четвърта, стих осми. Но, докторе, аз не съм дяволът и не ви предлагам нито власт, нито богатства, а просто гостоприемството на моя дом, така, както аз се радвах на гостоприемството на този… плюс възможност за опреснителен курс, ако искате. Ала не сте длъжен да вземете решение още тази вечер — имате повече от осем години на разположение. Можете да отлагате решението си до последната минута. На „Дора“ — така се казва корабът ми — има място колкото щеш.
Обърнах се и положих длан върху рамото на баща ми.
— Татко, помниш ли какво направихме през 1893 г.? — и погледнах към Тед. — Татко е учил медицина при един наставник, който изобщо не вярваше в микробите. Така че след многогодишна практика през 1893 г. отново отиде в Северозападния университет, за да изучи последните новости. Татко, но това е същото — невероятна възможност! Татко приема. Теодор… той просто понякога си признава доста бавно.
— Гледай си работата, Морийн. Тед ми каза, че имам на разположение осем години, за да му отговоря.
— На Карол няма да й трябват осем години. Нито пък на мене! Стига Брайън да ми разреши. Ако Теодор може да ме върне в същия ден и час…
— Мога.
— Ще се запозная ли с Тамара?
— Естествено.
— Ох, Божичко! Брайън? Само да им погостувам и ще се върна вкъщи още същия ден…
— Брайън, и ти можеш да дойдеш с нея — намеси се Теодор. — Да си изкарате няколко дена или няколко месеца ваканция и ще ви върнем още същия ден.
— Ъ-ъ… о, небеса! Сержанте, ние с вас първо трябва да спечелим войната. Можем ли да отложим разговора за след като се върнем от Франция?