Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

Обясних й в стил Чосър липсата ми на интерес към това, какво си мислят дъртите брантии.

— Ще й сложа колан с жартиери. Тя може да го смени с чорапогащи, когато се преоблича за тръгване.

— Тогава може да си обуе и долни гащи — добави Теодор.

Направо се изумих.

— Ама че си и ти, Теодор! Шашна ме. Че за какво са й на булка долни гащи?

— Най-мъничките, оскъдните, миниатюрните момичешки гащички, каквито продават днес, искам да кажа — не кюлоти. Та да може Джони да й ги събуе, като легнат, мила. Символична дефлорация, древен езически ритуал. С това тя разбира, че е омъжена.

Двете с Ел се изкикотихме.

— Да не забравя да го кажа на Нанси.

— Аз пък ще го кажа на Джонатан, за да изпълни обреда както трябва.

През следващите двадесет и пет минути Теодор беше страшно зает, аз нито мърдах, нито шавах, а Елинор току му подаваше карфици. Не след дълго Ел попита:

— Лазарус, къде си се учил да шиеш дамски дрехи?

— В Париж, след около сто години.

— Да не бях те питала. Ти мой потомък ли си? Както си на Морийн?

— Щеше ми се да съм. Обаче не съм. Ала съм женен за три твои потомки… Тамара, Ищар и Хамадриад. И освен това съм съсъпруг на друг твой потомък, Айра Уедърал. Вероятно имаме и други връзки, но аз проверих архивите само за собствените си предци. Не бях се сетил, че ще те срещна, Ел. Почти свърших. Да продължаваме ли като я мина на машината? Или да я занесем на твоята дамска шивачка?

— Морийн? — обади се Ел. — Ще ми се да подложа роклята на риск. Имам доверие на Лазарус — искам да кажа, на мосю Жак Ноар. Но не бих я рискувала за сватбата на Нанси без твое разрешение.

— Нищо не мога да преценя за Теодор, Лазарус или както там се казва днес — имам предвид този тук жребец, който ме третира като шивашки манекен. Но… сержант, не ми ли споменахте, че сам сте прекроили брича си? Закърпили сте го?

— Oui, madame.

— Oui, madame разправяй на старата ми шапка. Къде сте си зарязали гащите, сержант? Винаги трябва да знаете къде са ви гащите!

— Аз знам къде са! — възкликна Ел и ги донесе.

— На коленете, Ел. Обърни ги наопаки и погледни — аз също се надвесих и се загледах в шевовете. След малко се обърнах. — Ел, не виждам къде са преправени.

— Аз виждам. Ето тук. Оригиналният конец е избелял едва-едва. Конецът, който той е използвал, е в същия нюанс като плата отвътре — плата, който не е бил излаган на слънце.

Съгласих се.

— Ммм… да, след като го гледам на по-силна светлина. Ако се вгледам по-внимателно.

Ел вдигна поглед.

— Нает си, момче. Квартира, храна, десет долара на седмица и всички мацки, които успееш да докопаш.

Теодор като че ли се замисли.

— Ами… става. Макар че за това, последното, обикновено ми плащат допълнително.

Ел го погледна изненадано, после се засмя весело, спусна се към него и започна да трие цици в ребрата му.

— Съгласна съм с условията ви, капитане. Каква е таксата ви за жребец?