Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Ами… оценявам мотивите ви: Морийн е моето съкровище. Но и на мене това ми вдъхва спокойствие.
— Извинете ме, капитан Смит. Не съм казал, че няма да пострадате във войната.
— А? Но току-що казахте точно това. Аз поне така си помислих.
— Не, сър. Казах, че ще се върнете. И ще се върнете. Но не съм казал, че няма да пострадате. По този въпрос архивите в Буундок мълчат. Може да изгубите ръка. Или крак. Или очите си. Или дори всичко това наведнъж — не знам. Сигурен съм само в едно: че ще преживеете войната и няма да загубите тестисите и пениса си, защото архивите свидетелстват, че вие двамата имате още няколко деца. Заченати след завръщането ви от Франция. Виждате ли, капитане, семейните архиви на „Хауард“ съдържат предимно родословни дървета с много малко други подробности.
— Капитан Лонг…
— По-добре ме наричайте „Бронсън“, сър. Тук аз съм сержант; корабът ми е на цели светлинни години разстояние оттук и далече в бъдещето.
— Тогава стига си ми викал „капитане“, за Бога. Аз съм Брайън, ти си Лазарус.
— Или Тед. Децата ви ме наричат „чичо Тед“ или „сержант Тед“. Ако ми викате Лазарус, ще се наложи да давате какви ли не обяснения.
— Теодор — обадих се аз, — татко знае, че си Лазарус, както и Нанси и Джонатан. Карол също ще го научи, когато си легне с тебе. Ти ми позволи да кажа на Нанси, когато си легна с нея. Големите ми дъщери са твърде близки, за да не си споделят такива тайни. Поне така ми се струва.
— Морийн, казах, че можеш да кажеш на когото си искаш, защото никой няма да ти повярва. Въпреки това всеки път е необходимо да даваш дълги обяснения. Но защо смяташ, че ще си легна с Карол? Не съм казал подобно нещо. Нито съм помолил за тази привилегия.
Обърнах се надясно.
— Брайни, чуваш ли го този? Разбра ли сега защо ми трябваше повече от година, докато го сваля? Ни най-малко не възразяваше да чука Нанси…
— Не съм изненадан. И аз не бих възразил — ухили се съпругът ми и се облиза. — Нанси е нещо специално, нали ти казах.
— Ти си дърт пръч, любими. Не вярвам да си отказал на нещо женско, откакто си навършил девет години…
— Осем.
— Фукаш се. И лъжеш. А Теодор е същият като тебе. Остави ме да си помисля, че е склонен да осъществи най-голямата мечта на Карол, след като се разбера с тебе… Е, разбрахме се и аз казах на Карол да не се отчайва, че мама работи по въпроса и изглеждаше има надежда, голяма надежда. А сега се прави, че не е и чувал за подобна идея.
— Но, Морийн, аз очаквах Брайън да възрази. И той възрази.
— Ама чакай малко, Лазарус. Не съм възразил. Физически Карол е зряла жена и — това го разбрах днес — вече не е девствена… Което изобщо не е за учудване — тя е с една година по-голяма, отколкото когато майка й…
— А бе, направо са си две — вметнах аз.
— Ти млъквай — в момента своднича на дъщеря ни. Аз просто изтъкнах някои разумни доводи в защита на Карол. Лазарус, ти се съгласи, че са разумни.
— О, разбира се, капитане. Просто отказах да ги приема. Това е моя привилегия. Както е и ваша да ги изтъкнете. Приех, че не желаете да спя с вашата дъщеря Карол по друг начин, освен по вашите правила. Това урежда всичко — няма и да я докосна.
— Много добре, сър!
— Господа, господа! — едва се сдържах да не повиша тон. — И двамата говорите също като Удроу! Що за правила?
Теодор не каза нищо. Брайън заговори обидено:
— Първо, помолих го да използва презерватив. С тебе и с Нанси нямаше значение — вие и двете сте бременни, въртиопашките ми. Той отказа. После аз…
— Учудваш ли се, миличък? Често съм те чувала да казваш, че било все едно да си миеш краката, без да си сваляш чорапите.
— Да, но на Карол през този сезон не й трябва бебе. Със сигурност не й трябва някое малко копеле, преди да е разгледала Хауардовия си списък. Но, Мо, аз се сетих, че самият Тед е Хауардовец. Просто му казах, че ако Карол забременее от това войнишко сбогуване, искам да обещае след края на войната да се върне, да се ожени за нея и да ги заведе с бебето на… как се казваше тази ваша планета, капитане? Буундок?
— Буундок е град — аз живея в предградията. Планетата се казва Телус Терциус, Земя номер три.
Въздъхнах.
— Теодор, защо не си съгласен? Нали ни каза, че можеш да имаш четири съпруги и трима съсъпрузи? Защо не искаш да се ожениш за нашата Карол? Тя е добра готвачка и не яде чак толкова много. И е много блага по характер и обичлива — мислех си колко искам аз да замина за Буундок… и да се оженя за Тамара. Не че някога щях да го направя — имах си Брайни и нашите бебета, за които трябваше да се грижа. Но дори и стариците мечтаят.