Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Никога няма да се измъкнем. Довечера пак ще ме набият. Знам го. Ще ме бият всеки ден до края на живота ми.
Файле въздъхна, коленичи и погали васалката си по косата. Твърде много бяха отговорностите и долу, както и горе.
— И мен от време на време ме спохождат същите страхове — тихо призна тя. — Но отказвам да им позволя да ме завладеят. Ще избягам. Всички ще избягаме. Трябва да съхраниш куража си, Алиандре. Зная, че си храбра. Зная, че си имала работа с Масема и си удържала. Можеш да удържиш и сега.
Аравайн показа главата си през процепа на платнището. Беше грубовата, закръглена жена и със сигурност благородничка, според Файле, макар никога да не го изтъкваше. Въпреки сумрака Файле забеляза, че лицето й сияе. Аравайн също носеше колана и нашийника на Севанна.
— Милейди, Алвон и синът му донесоха нещо за вас.
— Ще трябва да почака малко — отвърна Файле. Алиандре беше спряла да плаче, но лежеше затихнала и неподвижна.
— Милейди, едва ли ще искате да чакате за това!
Дъхът на Файле секна. Възможно ли беше? Стори й се прекалено Да се надява на това.
— Мога да сдържа нервите си — каза Алиандре и вдигна глава да погледне Аравайн. — Ако това, което е донесъл Алвон, е същото, което се надявам, ще си сдържа нервите дори Севанна да ме подложи на разпит.
Файле грабна колана си — да я видят навън без колан или нашийник носеше почти същото сурово наказание, колкото опит за бягство — изхвърча от шатрата. Дъждът беше обърнал на ситна мъгла, но тя все пак придърпа качулката над главата си. Може да беше само ръмеж, но беше студен. Алвон беше набит мъж, доста по-нисък от длъгнестия Терил. И двам ата носеха оцапани с кал халати, ушити от зебло за шатри. Терил, най-големият син на Алвон, беше едва на четиринайсет, но Шайдо не вярваха заради ръста му, почти колкото на повечето мъже в Амадиция. Файле още от самото начало бе готова да се довери на Алвон. Той и синът му бяха станали нещо като легенда сред гай-шайн. Три пъти бяха бягали и всеки път на Шайдо им трябваше все повече време да ги хванат и върнат. И въпреки все по-жестоките наказания в деня, когато й се заклеха във вярност, те вече замисляха четвърти опит за бягство. Никой досега не се беше усмихвал пред нея, но този път усмивки се бяха изписали както на грубоватото лице на Алвон, така и на мър-шавото на Терил.
— Какво ми носите? — попита Файле, докато припряно стягаше колана на кръста си. Струваше й се, че сърцето й ще изхвърчи от гърдите.
— Моят Терил беше, милейди — рече Алвон. — Ей така си вървял, нали, нямало никой наоколо, ама никой, шмугнал се набързо и… Покажи го на милейди, Терил.
Терил свенливо бръкна в широкия си ръкав — халатите обикновено имаха пришити отвътре джобове — и извади гладка бяла палка, която приличаше на костена, около стъпка дълга и дебела колкото китката й.
Файле се озърна да види дали някой не наблюдава — освен тях улицата беше пуста, поне засега — и бързо я набута в ръкава си, за да я прибере в пришития там джоб. Джобът беше достатъчно дълбок да я задържи да не падне, но след като вече беше в ръката й, не й се искаше да я пусне. На допир беше като стъкло-и определено хладна, по-хладна от утринния въздух. Навярно беше ангреал или тер-ангре-ал. Това можеше да обясни защо Галина я искаше толкова, но не и защо не я беше взела сама. Файле я стисна още по-здраво. Галина вече не представляваше заплаха. Сега тя беше спасението.
— Алвон, разбираш, че Галина може и да не е в състояние да вземе тебе и сина ти, когато тръгне — рече тя. — Обеща го само на мен и на онези, които бяха пленени с мен. Но ти обещавам, че ще намеря начин да освободя вас и всички, които ми се заклеха. Всички останали също така, стига да мога, но вас — преди всичко. Заклевам се, в името на Светлината и в своята надежда за спасение и прерождение. — Представа нямаше как, освен да призове баща си да прати армия, но щеше даго направи.
Дърварят се изчерви и преглътна.
— Бе тая Галина няма да помогне на никой, милейди. Вика, че е Айез Седай и таквоз, но си е паленце на тая Терава, мене ако питате, тая Терава никогаж няма да я пусне. Все едно де, знам, че ако успее да ви освободим, ще се върнете за нас. Няма що да се кълнете таквоз. Казахте, че искате пръчката, ако някой може да я спипа, без да го забележат, и Терил ви я взе, това е.
— Искам да се освободя — обади се Терил. — Но ако измъкнем на свобода който и да било, значи сме ги надвили. — Изглеждаше изненадан, че е проговорил, и чак се изчерви. Баща му го изгледа навъсено, после кимна умислено.
— Много добре казано — нежно отвърна Файле на момчето. — Но аз дадох клетва и ще я сдържа. Ти и баща ти… — Млъкна, понеже Ара-вайн я стисна за ръката; гледаше над рамото й. Усмивката й се бе сменила с уплаха.