Нож от блянове

Мейра опипа ръката си, като че ли изненадана, че пръстите й не преминават през плът и кости. — Хм … не знам — бавно отвърна Мъдрата. Тръсна глава и добави: Върви си по работата, момиче.

И тръгна нанякъде почти тичешком, като плискаше кал. Децата по улицата бяха изчезнали, но Файле чуваше хленченето им в шатрите. Изоставени псета терепереха и скимтяха, подвили опашки. Хората по улицата се опипваха, опипваха се едни други, Шайдо, както и гай-шайн. Файле плесна с ръце. Разбира се, че беше плътна. Само беше почувствала, че се превръща в мъгла. Надигна отново полите на халата си, за да си спести повече пране, отколкото бе наложително, и закрачи. А после затича, без да я е грижа с колко още кал ще оплиска себе си или някой друг. Знаеше, че няма да може да избяга от друга такава вълна. Но все едно, затича толкова бързо, колкото можеше.

Шатрите на гай-шайн образуваха широк кръг около високите гранитни стени на Малден и бяха толкова разнообразни, колкото и във външната част на поселението, макар повечето да бяха малки. В собствената й островърха шатра можеха да спят двама души, но неудобно. Приютяваше нея и още три — Алиандре, Мейгдин и една бивша кайриенска благородничка, Дайрейн, една от онези, които се домогваха до благоволението на Севанна, като клеветят другите гай-шайн. Това усложняваше нещата, но нямаше как да се оправи, освен ако не я убиеха, а Файле нямаше да го подкрепи. Не и ако Дайрейн не се окажеше наистина заплаха. По необходимост спяха сгушени една до друга като кутренца, доволни от топлината на съседните тела в мразовитите нощи.

Вътрешността на ниската шатра тънеше в сумрак. Маслото за светилниците, както и свещите, бяха в оскъдица и не се хабяха за гай-шайн. Вътре беше само Алиандре — лежеше по очи на завивките си, с нашийника и с мокър парцал, напоен с билки, на отеклия си задник. Добре поне, че Мъдрите с охота даваха целебните си билки както на Шайдо, така и на гай-шайн. Алиандре не беше направила нищо лошо, но беше една от петимата, които най-малко бяха удовлетворили вчера Севанна. За разлика от някои, се беше справила доста добре, докато я наказваха — Дойрманес се беше разплакал още преди да го наведат над сандъка, — но пък като че ли беше една от избираните на всеки три-четири дни. Това да си кралица не те учи как да служиш на кралица. Но пък Мейгдин я избираха почти толкова често, а тя беше слугиня на благородна дама, макар и не толкова опитна. Самата Файле я бяха нарочили само веднъж.

Колко беше отпаднал духът на Алиандре си пролича по това, че изобщо не посегна да се покрие, а само се надигна на лакти. Все пак беше сресала дългата си коса. Ако не беше направила и това, Файле щеше да е сигурна, че е стигнала до дъното.

— Случи ли ви се нещо… странно… преди малко, милейди? — попита тя. Гласът й трепереше.

— Да — отвърна Файле. — Не знам какво беше. И Мейра не знае какво беше. Съмнявам се някоя от Мъдрите да знае. Но не ни навреди. — разбира се, че не им беше навредило. Разбира се. — И с нищо не променя плановете ни.

Прозя се, отвърза широкия златен колан и го пусна върху завивките си, после хвана халата да го издърпа над главата си. Алиандре отпусна глава върху дланите си и тихо заплака.