Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Не се отчайвай, Хуго. Ти си още млад, не бива да се отчайваш. Готов съм да те слушам, ела и ми разкажи всичко, що ти тежи; каквото кажеш, и Бог ще го чуе.
Той заведе приятеля си в единия ъгъл на стаята и като седна на стола до него, рече:
— Разказвай!
Хуго поглади челото си с ръка и започна с тих глас:
— Ти си спомняш, Конраде, за живота ми в Германия. Тогава бях буен младеж и много безсънни нощи прекарвах. Аз опитах всички удоволствия, които ни предлагаше пруската столица.
— Да, спомням си — отговори Фелзингер. — Много пъти ти казвах да се откажеш от този живот, ала ти всякога ми отговаряше, че ходиш в тези берлински заведения с цел да се запознаеш отблизо с тях, а не за удоволствие.
— И това беше истината — отговори Хуго. — Никъде не опознах човешките страсти така, както в берлинските заведения. Там е люлката на всички пороци. Там видях, Конраде, чудни хора с порочна душа, които за някоя пара продават своята чест и почит. Берлин е училище за опознаване на хората. Дъщери на пенсионери, които са имали отлична работа, се сдружават с непознати лица и скитат с тях по вечеринките. А знаеш ли защо правят това, Конраде? За да са сигурни, че в утрешния ден ще имат хляб. И затова стават роби на страстта. Но стига, Конраде. Сега ще ти разправя за личните си грехове, а не за хорските.
Няколко дена преди да дойда при тебе и да те помоля за парите, отидох на един голям маскиран бал. Беше в едно голямо здание, недалеч от зоологическата градина, Ако не се лъжа, казваше се „Крол“.
Аз бях облечен като персийски княз.
Всички ме гледаха и се питаха: „Кой е този персийски княз?“
Имаше богати кавалери от най-висшите кръгове, офицери и студенти, придружени от любовниците си, скрити под маските, прекарват весело вечерта.
Аз отидох самичък, без дама, или да кажа истината — онази, за която сърцето ми копнееше, не бе там.
— Така значи — каза Конрад, — ти си бил влюбен. Не си ми казал това. Може би тази любов е била безнадеждна?
Тежка въздишка се изтръгна от гърдите на Хуго.
— Да, аз я обичах безнадеждно. Та същата вечер бяха ме налегнали тъжни мисли — захвана Хуго — и реших да напусна бала. Но ето, изведнъж погледът ми се спря на една прекрасна фигура. Една жена мина край мене. Тя ме изгледа продължително.
Тръгнах след нея и въпреки усилията й да се скрие в множеството, то не й се удаде. Стигнах я и я хванах за ръката. Сега вече видях колко хубава беше. Жълтата копринена рокля покриваше облото й тяло. Пълните й рамена и валчестите и гърди не бяха покрити и вярвай ми, Конраде, художник не е рисувал още такава женска хубост.
Аз я държах за ръката ала какво съм й казал — и досега не зная. По всяка вероятност думите ми трябва да са били пълни със страст, пълни с молби, от които всяка честна жена би се уплашила. Тя сладко се усмихна, изтръгна се от ръцете ми и избяга. Този път нямах щастието да я настигна, но щом излезе от салона, пак я видях. Забелязах как се приближи до една каляска, конете удариха в галоп и се изгубиха в съседната улица.
Веднага отидох да си взема горното палто от гардероба и се завтекох след файтона. Бях решил да издиря красивата жена.
Файтонът се спря пред един доста хубав хотел между липите. Моята красавица тъкмо излизаше от него и се канеше да влезе в хотела, когато пред нея се изправи портиерът и й каза:
— Госпожо, днес няма да влезете в стаята си, докато не заплатите разходите, които сте направили от 4 седмици насам. Господарят ми не желае да чака повече и да го лъжете.
Аз се бях скрил в ъгъла близо до входа и се готвех да скоча и да накажа нещастника, който й нанесе тази обида, но се въздържах, като чух думите на моята хубавица.
— Аз обясних на господаря ви, че съм учудена защо парите ми не пристигат от Петербург. Навярно утре или вдругиден ще ги получа.
— Макар че сте му обяснили, не ви вярваме повече, тъй че или заплатете, или…
Не му дадох повече да говори, излязох и сърдито му извиках:
— Забранявам ви да обиждате тази госпожа. Аз съм на ваше разположение и утре ще получите сумата, която ви дължи госпожата, колкото и голяма да е тя.
Вратарят ме погледна с присмех и каза:
— За тази госпожа се застъпвате, а кой ще се застъпи за вас, любезни господине?
— Студентската ми карта — отговорих аз и му подадох картата си.
Портиерът прочете името ми на картата и си спомни, че често ме е виждал с баща ми, който е отсядал в хотела, когато е пристигал от Берлин.
— Добре, господин бароне, работата е уредена. Ще внесете утре в касата ми 2000 талера — на толкова възлиза сметката.