Морският ястреб

— Слава на аллаха, който изпраща разпалени купувачи! Какво ще кажеш ти, о, везире Аюб?

— Да! — подхвърли Цамани. — Какво ще кажеш сега?

— Хиляда и триста — рече Аюб с трептящ от преднамерено предизвикателство глас.

— Още сто, о, далал! — спокойно отекна Сакр-ел-Бар.

— Хиляда и петстотин! — изкрещя Аюб, който стигна по този начин не само границата, определена от господарката му, но и крайния предел на средствата, поставени на негово разположение. С тази цена угасваше и всякаква надежда за лична печалба.

Но Сакр-ел-Бар, невъзмутим като съдбата, без дори да удостои с поглед разтреперания скопец, каза още веднъж:

— Още сто, о, далал.

— Хиляда и шестстотин филипа! — провикна се продавачът повече от изумление, отколкото за да съобщи достигнатата цена. После овладя чувствата си, благоговейно преклони глава и изповяда верските си убеждения:

— Всичко е възможно, щом го пожелае аллах. Хвала на този, който изпраща богати купувачи.

Той се обърна към сломения Аюб — толкова сломен, че наблюдаващият го Цамани започваше да се утешава за собственото си поражение и вкусваше вместо това сладостта на отмъщението.

— Какво ще кажеш сега, о, светли везире?

— Ще кажа — задави се Аюб, — че щом по милостта на шейтана той разполага с такова богатство, той ще спечели.

Но оскърбителните думи бяха едва произнесени, когато грамадната ръка на Сакр-ел-Бар хвана везира отзад за дебелия врат и гневен ропот премина през събралите се, които с това одобряваха действията му.

— По милостта на шейтана ли, казваш ти, безполово куче? — изръмжа той и стегна ръката си тъй, че везирът се сви и се заизвива от болка. Главата му се навеждаше надолу и все по-надолу, докато дебелото му тяло се отпусна и той се просна с гърчене в праха на тържището. — Да те удуша ли, баща на мръсотията, или да подложа меките ти меса на мъчения, та да се научиш как трябва да се държиш? — И докато изричаше това, корсарят грубо търкаше лицето на прекалено дръзкия скопец в земята.