Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)

65

Къщата на Фриц между Хотел „Бевърли Хилс“ и Милхоланд гледаше към десетките милиони светлини на Лос Анджелис. От дългата мраморна веранда на вилата се виждаха самолетите, които се приземяваха на петнайсетина мили от мястото, ярките факли и падащите звезди.

Фриц Вонг отвори широко входната врата, премигна и се престори, че не ме е забелязал.

Извадих монокъла от джоба си и му го подадох. Той го грабна и си го сложи.

— Нахален негодник — монокълът проблясваше като острието на гилотина. — Значи ти си бил! Изгряващата звезда идва да тормози залязващата. Бъдещият крал нокаутира някогашния принц. Писателят, който учи лъвовете какво да кажат на Даниил, посещава укротителя, който ги учи какво да направят. Защо си тук? Филмът е kaput!

— Нося страниците — влязох вътре. — Маги? Добре ли си?

Маги кимна от единия ъгъл на салона. Беше пребледняла, но изглеждаше успокоена.

— Недей да обръщаш внимание на Фриц — каза тя. — Бива го само да лапа лебервурст.

— Сядай до филмовата мъчителка и млъквай — рече Фриц и се задълба в сценария.

— Да, сър — изкозирувах аз пред портрета на Хитлер от стената.

Фриц ме стрелна ядосано с поглед:

— Глупак! Закачил съм снимката на този маниак, за да се сещам по-често от какви големи негодници съм избягал. Сега съм при по-малките. Фасадата на Максимус Филмс е само разновидност на Бранденбургската Порта! Sitzfleisch, долу!

Свалих моята Sitzfleisch и зинах.

Защото точно над Маги бе най-невероятният ковчег за мощи, който някога бях виждат. По-ослепителен, по-голям и по-красив от златния олтар на „Св. Себастиян“.

— Фриц — възкликнах аз.

Защото в това прекрасно творение бяха подредени бутилки ликьор, коняк, уиски, бренди, портвайн, бургундско вино и бордо. Все едно, че гледах сияеща подводна пещера, от която всеки момент ще изплуват ята блеснали бутилки. Тържествен трон, ложето на Луи Четиринайсети, гробницата на египетския крал на слънцето, зала за коронации. Витрина с играчки, грейнала в коледната нощ.

— Ами… аз рядко пия.

Монокълът на Фриц падна. Той го взе и го постави на мястото му.

— Казвай какво ще пиеш! — излая Фриц.

За да се отърва от презрението му, споменах името на вино, което бях чул от него:

— Кортон от 1938-а.

— Наистина ли очакваш да отворя най-хубавото си вино заради такъв като теб?

Преглътнах и кимнах с глава.

Той се завъртя с вдигнати юмруци, сякаш се готвеше да ме простре на пода. После отпусна ръце и отвори внимателно бара, за да извади бутилката.

Кортон, 1938.

Въртеше тирбушона и скърцаше със зъби, без да сваля очи от мен.

— Ще те гледам как отпиваш — ръмжеше той. — Ако се издадеш с най-малък жест, че не ти харесва… — с-с-ст! Бутилката се отвори.

Елегантно извади тапата и поднесе виното към носа си.

Накрая въздъхна и каза:

— Макар и филмът да е вън от играта, време е да видим как се е справило момчето чудо! — отпусна се във фотьойла и прелисти няколко страници. — Ще се опитам да прочета отвратителния ти текст. Макар че не виждам защо да се преструваме, че някой ден ще се върнем в кланицата. Всъщност знае ли човек! — присви лявото си око и зашари по листата с дясното. Свърши с четенето, захвърли папката на пода и гневно кимна на Маги да я вдигне. Наблюдаваше внимателно изражението й, докато наливаше виното. — Е?! — извика накрая нетърпеливо.